П. Каст - Преследвана

— Нека райските ветрове да стоплят дома ти…

— И великият Дух да благослови всеки, прекрачил прага му… — продължи баба.

Този път към нас се присъединиха Деймиън и Близначките. Гласът на баба звучеше все по-силно и твърдо.

— И мокасините ти да оставят щастлива следа по снега…

Когато извисихме глас да повторим думите й, всички, които бяха с нас в кръга, се включиха към нашия хор. Чух думите да звучат някъде зад нас и разбрах, че монахините бенедиктинки са излезли от своето светилище, за да прибавят своите молитви към нашите.

Когато баба стигна до последните думи, гласът й излъчваше толкова любов и топлина, че усетих сълзи да пълнят очите ми.

— И нека дъгата винаги да докосва рамото ти…

И в този момент дочух агонизиращия рев на Калона. Беше само на няколко крачки от мен. Неферет стоеше до него. Красивото й лице беше изкривено от омраза. Той протегна ръка към мен.

— Защо, Ая?

Погледнах в невероятните му кехлибарени очи и хвърлих истината в тях:

— Защото избирам любовта.

От блестящата сребърна нишка, която свързваше кръга, излезе ослепителна светлина, профуча край мен и се уви около Калона и Неферет. Оформи примка и започна да я затяга. Разбрах, че този път сияйната верига не беше дело само на елементите, но бе поела и от енергията на Нощта, Духа, Кръвта и Човека, и бе благословена от Земята.

Разнесе се ужасяващ вик и Калона се олюля назад. Неферет се притисна в него. Тъмнината, която излъчваше, затрептя, заусуква се около нея и Неферет изпищя неистово. Без да отмества поглед от мен, Безсмъртният прегърна Неферет, разпростря мощните си криле с цвета на нощта и литна към небето. Направи няколко кръга, докато крилете му се бореха с гравитацията, но сребърната нишка внезапно се изви назад и изплющя като камшик към тях, издигайки крилатия мъж и падналата Висша жрица все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая изчезнаха в облаците, следвани от грачещите птичи демони.

В мига, когато той изчезна от погледа ми, усетих познатото парене по гърдите си и разбрах, че следващия път, когато се погледна в огледалото, ще видя нов знак за благоволението на моята богиня, въпреки че този щеше да е вплетен в белега от раната и придружен с дълбока, разкъсваща сърцето ми болка.

Дълго време никой не проговори. Машинално благодарих на стихиите и разпуснах кръга. После помогнах на баба да седне в количката. Сестра Мери Анджела се разтревожи и започна да нарежда майчински, че сигурно сме мокри, премръзнали и уморени. Подкара ни като стадо към манастира с обещанието, че там ни чакат сухи дрехи и горещ шоколад.

— Конете — сетих се аз.

— Вече се погрижиха за тях.

Тя кимна към две монахини зад нас. Бяха сестра Бианка и сестра Фатима, които познавах от доброволческия екип по спасяването на уличните котки. Те водеха конете към малка странична постройка, превърната в оранжерия, но със стабилна каменна основа, която говореше, че някога може би е служела за конюшня.

Кимнах и напълно изтощена, махнах на Дарий. Следвана от него, Ерик и Хийт, се приближих до неподвижното тяло на Старк. Той лежеше на земята пред джипа и буквално сияеше, осветен от големите му фарове. Ризата му беше прогорена на гърдите и по кожата над сърцето му се виждаше все още кървяща жигосана пречупена стрела. Раната беше грозна, кървеше и чернееше, сякаш някой бе залепил гореща ютия на гърдите му. Стиснах устни, за да спра писъка. Веднъж вече го бях видяла да умира, щях да понеса гледката и втори път. Поех дълбоко въздух, коленичих до него и взех ръката му в своята. Бях права. Той не дишаше. Но щом го докоснах, пое шумно въздух, закашля се, отвори очи и веднага ги сви от болка.

— Хей — казах тихо, усмихнах му се през сълзи и благодарих без думи на Никс за чудото. — Как си?

Той погледна към раната на гърдите си.

— Като опечен на шиш, но като вземем предвид, че бях нападнат от петте стихии, мисля, че съм добре.

— Изплаши ме.

— Аз също се изплаших от себе си.

— Когато един воин се закълне във вечна вярност на Висша жрица, това означава не да я плаши до смърт, а да я защитава от смъртта — обади се Дарий и му подаде ръка.

Старк я пое и се изправи с мъка.

— Май че трябва да напишем нов правилник специално за тази жрица — усмихна ми се той със своята мачовска полуусмивка, която харесвах толкова много.

— На нас ли го казваш? — ухили се Ерик.

— За нас това отдавна не е новост — обади се и Хийт.

— Хей, за кого говорите? — изгледах всичките си момчета поред.