П. Каст - Преследвана

— Вярно — кимна Ерин. — Но заедно с Афродита питаме: да не ти е изпила чавка акъла…

— … отново? — довърши Шоуни.

Всички ме гледаха изпитателно.

— И аз мисля, че законът за шофьорските книжки е тъпа работа — казах вяло.

— Видяхте ли? Казах ви: тя има сериозни чувства към Старк — изгледа ме победоносно Афродита.

— Сериозни лайна! — каза Ерин.

— Никога не бих повярвала — додаде Шоуни.

— Оставете я да обясни — намеси се Деймиън.

Всички замлъкнаха. Прокашлях се и заговорих:

— Добре де, спомняте ли си стихотворението? — Всички ме гледаха с присвити очи, което не беше честно. Но въпреки това продължих: — Там се казваше, че бих могла да спася човешкото у него. И аз го спасих. Поне така мисля. Надявам се.

— Но ние го хванахме да насилва едно от хлапетата, жрице. Какво извинение намираш за това? — попита Дарий.

— Не намирам никакво извинение. Това ме отвращава. Но си спомних каква борба водеше Стиви Рей, за да съхрани човешките си черти. Тогава тя също беше ужасна — казах и погледнах към Афродита. — Ти най-добре знаеш за какво говоря.

— Да, и не съм сигурна, че можеш да й се довериш и сега. Казвам го най-отговорно, като човек, с когото тя е обвързана.

Очаквах Близначките и Деймиън да се нахвърлят върху нея, но те си замълчаха. Накрая се обърнах към Дарий:

— Старк ми даде своята воинска клетва.

— Воинска клетва? И ти я прие?

— Да. И веднага след това той се Промени.

Той въздъхна дълбоко.

— Тогава Старк е закачен за теб, докато не го освободиш от клетвата му.

— Мисля, че това предизвика Промяната — замислих се аз. — Може би Промяната при червените хлапета е свързана с избора между доброто и злото.

— И искаш да кажеш, че чрез обета си към теб Старк е избрал доброто?

— Блазня се от тази мисъл — усмихнах се аз.

— Това не означава, че не е торта с лайна — каза Ерин.

— Мисля, че го наричаше кофа с лайна — погледна я Шоуни.

— Кофа, торта — едно и също е, сестра ми.

— Това означава, че аз му вярвам — казах аз. — И искам вие също да му дадете шанс.

— В момента да дадем шанс на погрешен човек означава смърт — възрази Дарий.

Поех дълбоко въздух и казах:

— Знам.

— Един прясно променен вампир трябва да бъде отделен в Храма на Никс. Драконът ме увери, че Старк е на сигурно място там — каза Ленобия и погледна към часовника си. — Имаме десет минути. Не може ли да се захванем с по-важните неща и да оставим въпроса за надеждността на Старк за по-добри времена?

— Разбира се — кимнах бързо. — Какво следва сега?

Замолих се наум Дракона да залости здраво Старк в Храма на Никс, докато прогоним Калона оттук. След това да се справим и с Неферет и да си осигурим по-добри времена, за да обсъдим въпроса с надеждността на Старк.

Бързо се справихме с юздите и на другите два коня с подходящите имена Надежда и Съдба и стигнахме до трудната част от плана.

— Продължавам да твърдя, че не е безопасно — упорстваше Дарий, навъсен като буреносен облак.

— Трябва да го направя — казах аз. — Стиви Рей я няма и аз съм единствената, която би могла да се свърже със Земята.

— Не мисля, че ще е толкова трудно — опита се Афродита да успокои своя воин. — Трябва само Зоуи да се промъкне до онова дърво, което вече е наклонило стената, да натисне още малко, после да изтича обратно при нас.

— Аз ще отида с нея — заинати се Дарий.

— С твоята мега бързина ще бъде по-лесно — зарадвах се аз. — Готова съм.

— Как ще разбера, че си успяла, за да задействам моята част от плана? — попита Ленобия.

— Ще ви изпратя малко Дух. Ако усетите прилив на радост, значи сме успели и всичко е наред. Тогава трябва да кажете на Шоуни да освободи Огъня.

— Но тя трябва да запомни, че само сребърните подкови могат да издържат на огън — каза Ленобия и погледна изпитателно към Шоуни.

— Знам, това не е проблем. Вие се заемете с вашите си работи. Ние със Съдба вече се сприятеляваме. — Шоуни се обърна към едрата червеникава кобила, определена за нея и Ерин, и й заговори приятелски за захарчета и още нещо.

— Пази й живота и се върни при мен — каза Афродита и целуна Дарий по устните. После отиде при Надежда, за да помогне на Ленобия с юздите.

— Тръгваме ли, жрице? — погледна ме Дарий.

Кимнах и го оставих да ме вдигне на ръце. Дарий направи една крачка в студената бурна нощ и изведнъж всичко около нас се размаза. Той прелетя по диагонал през задния двор към онази част от високата стена около училището, на която бе полегнал един по-голям дъб от този отпред. Не знам как, но една от бурите в Тулса през миналата зима почти успя да го изкорени и той се бе подпрял на оградата. Тогава Афродита бе подметнала, че мястото е идеално за незабелязано измъкване от училище и при нормални обстоятелства беше точно такова. Знаех го от собствен опит.