Кристин Кашор - Огнена

— А Джентиан?

— Не сме сигурни. Предполагаме, че войниците му са около десет хиляди. Всички живеят в пещери под Крилатата река до имението му.

— Колкото и да са войниците им — намеси се главният шпионин, — всички имат стрелци и шпиони. Твоят стрелец може да работи за кого ли не. Ако ни оставите лъка и стрелата, ще изключим някои възможности или поне ще определим откъде се снабдява със снаряжение. Но не се обнадеждавайте. Не ни давате кой знае какви насоки.

— Мъжът, убит в клетките ти, онзи, когото наричате бракониера… Не долови ли намеренията му, Файър? — попита Роен.

— Умът му беше празен — отговори Файър. — Не усетих нито лоши, нито почтени подбуди. Създаваше усещане, че е глупак, нечие оръдие.

— А мъжът в стаите на краля? И той ли беше такъв? — поинтересува се Роен.

— Не. Нищо чудно да е работел за другиго, но умът му бе целенасочен и изпълнен с угризения. Тревожеше се за себе си.

— Наш намерил вещите си разхвърляни — уточни Роен, — не липсва обаче нищо. Чудим се дали човекът не е търсил няколко писма. За щастие ги съхранявах аз, докато Наш го нямаше. Дали е бил шпионин? И чий? Ще го познаеш ли, ако пак го срещнеш?

— Да — кимна Файър. — Не смятам, че в момента е в замъка. Сигурно се е възползвал от отпътуването на Трети полк, за да си тръгне незабелязано.

— Изгубихме един ден — отбеляза главният шпионин. — Вчера трябваше да го открием с твоя помощ и да го разпитаме.

В този момент Файър си припомни, че макар да не я поглежда, Арчър й е приятел.

— Лейди Файър се нуждаеше от почивка — намеси се рязко той, — а и тя не е инструмент на ваше разположение.

Роен забарабани с пръсти по масата, вглъбена в собствените си мисли.

— Заобиколени сме от врагове — отрони мрачно тя. — Майдог, Джентиан, контрабандистите, пикийците. Хората им слухтят, за да научат плановете на Бриган, примамват съюзниците ни, кроят как да отстранят Наш, Бриган, близнаците, дори мен — поклати глава тя. — Ние също пресмятаме числеността на армиите им и числеността на армиите на съюзниците им. Гадаем кога ще нападнат. Крадем шпионите им и ги вербуваме да работят за нас. Не знаем кому да се доверим. Някой ден ще дойде пратеник да ми съобщи, че синовете ми са мъртви.

Кралицата говореше безстрастно, не за да предизвика съчувствие, а за да изложи фактите.

— Нуждаем се от теб, Файър — добави тя. — Не ме поглеждай уплашено! Не искам да променям мислите на хората, а да се възползвам от изострените ти възприятия.

Думите на Роен несъмнено бяха искрени. Но в разклатеното кралство скромните очаквания рано или късно щяха да прераснат в по-големи. Главата на Файър затуптя така, сякаш ще се пръсне от болка. Очите й се насочиха към Арчър, който отбягна погледа й, намръщи се на масата и бързо смени темата.

— Ще ми дадете ли още войници, кралице?

— Нямам право да ти откажа, след като вчера Файър им спаси живота — отвърна Роен. — Бриган ми остави десет дузини войници от Трети полк. Ти ще вземеш осем от моите стражи, които се биха в Грей Хейвън.

— Бих предпочел осем от Трети полк — възрази Арчър.

— Моите стражи са от кралската армия — обясни Роен. — Обучени са от Бриган и, естествено, вече са предани на твоята дама, Арчър.

Преданост не бе най-точната дума. Войниците, притекли се на помощ на Грей Хейвън, изпитваха към Файър по-скоро благоговение. Именно затова, разбира се, Арчър не ги искаше. Днес неколцина от тях дойдоха при нея, паднаха на колене, целунаха й ръката и се заклеха да я защитават.

— Добре — промърмори мрачно Арчър, усмирен донякъде от факта, че Роен нарече Файър негова дама. Файър прибави инфантилност към нещата, в които щеше да го обвини, когато разправията помежду им избухне.

— Да обсъдим още веднъж случая — предложи главният шпионин. — Всички нападения, до най-дребната подробност. Лейди Файър? Започнете от раняването ви в гората.

Арчър най-сетне й проговори — цяла седмица по-късно, когато крилатите чудовища и голяма част от болежките й си отидоха. Скоро щяха да отпътуват. Седяха до масата в дневната на Роен и я чакаха за вечеря.

— Додея ми вече от мълчанието ти — възнегодува Арчър.

Файър едва сдържа напушилия я смях. Забеляза двамата прислужници до вратата с уж безизразни лица, но развълнувано предвкусващи клюките, които ще отнесат в кухнята.

— Арчър, ти се преструваш, че не съществувам — напомни му тя.

Арчър сви рамене. Облегна се назад и я изгледа предизвикателно.

— Как да ти вярвам от сега нататък? Винаги ще съм нащрек за поредната проява на героична лудост.