Кристин Кашор - Огнена

Лечебниците на Северния фронт се намираха от задната южна страна на лагера на делсийците в набързо сковани дървени бараки направо върху каменистата равнина на Мраморното възвишение. Което ще рече, че в онзи момент подът беше хлъзгав от процеждащата се вода и на някои места — окървавен.

Тя бързо се ориентира, че тук работата няма да е по-различна и по-отчаяна от онази, която е свикнала да върши. Откри косата си и пое покрай редиците пациенти. Спираше само при нуждаещите се от нещо повече от нейното присъствие. Надеждата и ведростта нахлуха в помещенията като свеж ветрец, както бе станало и в лагера при пристигането на подкреплението, само че тук промяната беше нейно дело, ничие друго. Колко странно бе да го проумее, колко странно бе да има силата да накара другите да почувстват нещо, което самата тя не чувства, и после да улови намека за него в колективното им съзнание и да започне и тя да го усеща.

През отвора за стрелците в стената Файър мерна познат кон и ездач, които прекосяваха лагера към лечебницата.

Бриган спря в нозете на Наш и се свлече от седлото. Двамата братя разпериха ръце и крепко се прегърнаха.

Малко след това той влезе в лечебницата, облегна се на вратата и мълчаливо впери поглед в нея. Синът на Брокър с нежните сиви очи.

Тя заряза всякакви преструвки, всякакво приличие и хукна към него.

След известно време дързък воин от съседната постеля оповести на всеослушание колебанията си, че дамата чудовище ще се омъжва за краля.

— Какво те наведе на тази мисъл? — попита друг, недалеч от него.

Файър и Бриган не се откъснаха един от друг, но Файър се засмя.

— Отслабнал си — констатира тя между целувките — и си блед. Болен си.

— Просто съм малко мръсен — отвърна той и попи с устни сълзите по двете й бузи.

— Не се шегувай. Болен си, усещам го.

— Само съм изтощен. О, Файър, радвам се да те намеря тук, но не съм сигурен, че трябва. Това не е крепост. Нападат по всяко време.

— Е, ако ще нападат, значи трябва да съм тук. Способна съм да направя много добро, не мога да бездействам.

Ръцете му стегнаха прегръдката.

— Довечера, като свършиш работа, ще дойдеш ли при мен?

Ще дойда.

Глас пред лечебницата повика командира. Бриган въздъхна:

— Влез направо дори пред вратата да има опашка. Никога няма да успеем да се видим, ако чакаш да ме оставят свободен. — Докато поемаше, тя го чу да възкликва учудено пред склона: — Да му се не види, Наш. Това там речна кобила ли е? Забеляза ли я? Някога да си виждал такова превъзходно същество?

На практика броят на кралските воини на Северния фронт се беше удвоил. Планираха мощно нападение над Майдог на сутринта.

Всички знаеха, че тази битка ще реши войната. Вечерта над лагера като покров се разстла тревога.

Файър излезе за малко от лечебницата и тръгна между палатките, през лепкавите късове мъгла, които се издигаха от топящата се вода; охраната й кръжеше край нея. Войниците не бяха разговорливи, но очите им, ококорени и изтощени, я следваха навсякъде.

— Не — възрази тя на стража си, понечил да възпре един мъж с протегната към нея ръка. — Той няма да ме нарани. — Озърна се наоколо и убедено заяви: — Никой тук не иска да ме нарани.

Нуждаеха се просто от малко увереност преди битката. Навярно точно това би могла да им даде.

Вече съвсем се беше стъмнило, когато се натъкна на Наш. Седеше сам на стол пред палатките на щаба. Звездите пробиваха мрака и се наместваха по небето една по една, но той не ги забелязваше, защото беше обхванал с ръце наведената си глава, Файър застана до него. Стисна със здравата си ръка облегалката на стола му, за да запази равновесие, и извърна лице към вселената.

Той я чу — или пък я усети — до себе си. Пресегна се разсеяно да хване другата й ръка, впери поглед в нея, проследи живата кожа в основата на мъртвите й пръсти.

— Носи ти се слава сред войниците — отбеляза той. — Не само сред ранените, прочула си се в цялата армия. Знаеше ли го? Говори се, че красотата ти е толкова мощна, а съзнанието ти — толкова топло, настойчиво и силно, че връщаш хората от царството на смъртта.

— Мнозина умряха — тихо отвърна Файър. — Мъча се да ги задържам, но те се пускат.

Наш въздъхна и отдръпна ръката си. Обърна лице нагоре към звездите.

— Сега, когато армията ни се събра, ще спечелим войната, така да знаеш. Обаче светът не дава пет пари кой ще спечели. Ще продължи да се върти, колкото и човека да бъдат посечени утре. Дори ние с теб да загинем. — След малко той додаде: — Почти ми се иска и светът да изчезне, ако ние изчезнем от него.