Мариса Мейър - Синдер

Пърл изсумтя и им обърна гръб. Пеони се оплези зад гърба й.

— Стига сте се джафкали — намеси се Адри. — Пеони, мачкаш си полата.

Шивачката се върна към работата си, а Синдер заднешком пристъпи в коридора. На две крачки пред нея, нетърпелива, Ико бързаше да избяга от Адри.

Синдер беше благодарна на Пеони, че я защити, но също знаеше, че от това полза няма. Адри никога нямаше да я даде доброволец, защото това би значело край на единствения й доход, а и Синдер беше сигурна, че в живота си мащехата й никога не беше работила.

Но ако изтеглеха нея, никой с нищо нямаше да може да помогне. Напоследък все по-голям брой от изтеглените бяха от Нов Пекин и околностите му.

Всеки път, когато жертвата на жребия беше някое момиче на нейната възраст. Синдер си представяше един тиктакащ часовник в главата.

— Отиваш на бала! — Ико затрака с щипци, като имитираше ръкопляскане. — Трябва да ти намерим рокля и обувки. С тези грозни кундури не те пускам. Ще ти набавим нови ръкавици и…

— Дай насам светлината, моля те — Синдер издърпа най-горното чекмедже на шкафа с инструментите и взе да рови в него. Болтове и гайки се раздрънчаха, а Ико се приближи на колелцата си. Синкава светлина окъпа мазето и разпръсна здрача.

— Представи си какви ястия ще има само — продължи Ико. — И рокли. И музика!

Без да й обръща внимание, Синдер подбра няколко различни инструмента и ги нареди върху магнитното тяло на Ико.

— О, звезди! И принцът ще е там! Може да танцуваш с принца!

Синдер спря и примигна срещу ослепителния прожектор на Ико.

— Че защо принцът ще иска да танцува с мен?

Вентилаторът на Ико забръмча, докато търсеше отговор.

— Защото този път челото ти ще е чисто.

Синдер потисна смеха си. Логиката на андроидите беше толкова простичка.

— Не ми е приятно да ти го съобщя, Ико — тя затръшна чекмеджето и продължи със следващото, — но на никакъв бал няма да ходя.

Вентилаторът на Ико спря за миг, после пак продължи.

— Отчитам грешка.

— Да започнем оттам, че вече похарчих спестяванията си за нов крак. Но дори и да имах пари, защо ще ги хвърлям на вятъра за рокля, обувки и ръкавици?

— Че какво друго да си купиш с тях?

— Ами например пълен комплект гаечни ключове. Или шкаф с чекмеджета, които не заяждат — тя тръшна с рамо и второто, за да подсили думите си. — Или да платя първата вноска за мой собствен апартамент, в който вече няма да се налага да бъда прислуга на Адри.

— Адри не би подписала документите за освобождаването ти.

Синдер отвори третото чекмедже.

— Знам. Пък и апартаментът струва повече от една глупава рокля — тя извади отвътре една тресчотка 1 1 вид ключ — Б.пр. и няколко гаечни ключа и ги остави отгоре на шкафа.

— Може пък да си присадя кожа.

— Кожата ти е наред.

С крайчеца на окото си Синдер погледна Ико.

— О, имаш предвид върху металните части.

Синдер затвори чекмеджето, взе чантата от тезгяха и натъпка в нея инструментите.

— Какво друго може да ни… о, крика на колела. Къде съм го оставила?

— Държиш се глупаво — каза й Ико. — Може да размениш нещо за роклята или да си вземеш една на концесия. Умирам си да ида в онзи магазин за изискани рокли на „Сакура“. Сещаш ли се за кой говоря?

Синдер прерови инструментите, захвърлени под тезгяха.

— Все тая. Няма да ходя.

— Не е все тая. Става дума за бала. И за принца!

— Ико, аз само му поправям андроида. Не сме станали първи приятели — андроидът на принца й напомни нещо и миг след това Синдер извади крика от мястото му. — И е все тая, защото Адри никога няма да ме пусне на бала.

— Но тя каза, че ако поправиш кораба…

— Точно така. А после? Портативният екран на Пеони, който все дава дефекти, а след него — тя огледа стаичката и видя един ръждясал андроид, закътан в ъгъла, — след него и този стар Гард 7.3.

— И защо ще й е на Адри това ръждясало нещо? Вече няма градина. Дори балкон си няма.

— Просто казвам, че няма никакво намерение да ме вземе на бала. Докато съумява да ми измисля какво да поправям, работата ми край няма да има — тя тикна в чантата и две стойки за крик и си каза, че пукната пара не дава. Никак даже. И без друго нямаше да се впише в официалната атмосфера на бала. Дори да смогне да си намери рокля, ръкавици и пантофки, под които да скрие уродливостта си, косата й, права като клечки, нямаше да успее да се накъдри, а и в гримирането Синдер беше пълна дупка. Накрая щеше да прекара вечерта отстрани на дансинга, взимайки на подбив момичетата, които припадаха, за да привлекат вниманието на принц Каи, и да се преструва на безразлична. Да се преструва, че й е все едно.