Мэрион Брэдли - Мъглите на Авалон

— Не говори така за бога, пред който се прекланя моят съпруг! Той проповядва любов между хората!

— Така казваш ти. Но той обяви война на другите богове и унищожава тези, които не се прекланят пред него — отвърна Вивиан. — Не ни трябва такава любов. Бих могла да те призова да изпълниш дълга си в името на клетвата, която и ти си положила пред Богинята и Свещения остров…

— О, чудесно — отбеляза саркастично Игрейн. — Сега пък Богинята иска от мен да се превърна в уличница, а Мерлин Британски и Дамата от Езерото ще са ми сводници!

— В очите на Вивиан проблесна светкавица. Тя пристъпи напред и за миг Игрейн помисли, че сестра й ще я удари.

— Как смееш! — макар че Вивиан не повиши глас, той сякаш отекна под сводовете на стаята. Моргана, полузаспала в диплите на майчината си вълнена наметка, се стресна и проплака от страх.

— Ето, събуди бебето — каза с упрек Игрейн и приседна на леглото, успокоявайки малката. Постепенно пламналото от гняв лице на Вивиан доби обичайната си бледност. Тя седна на леглото до сестра си и каза:

— Не си ме разбрала правилно, Грейне. Да не мислиш, че Горлоис е безсмъртен? Казвам ти, дете, опитвала съм се да прочета в звездите бъдещето на всички, които ще имат някакво значение за Британия занапред, а името на Горлоис не е между тях.

Коленете на Игрейн омекнаха и тя почувства как цялото й тяло отказва да й служи.

— Значи Утър ще го убие!

— Кълна ти се, че Утър няма да има вина за смъртта му. Когато за Горлоис настъпи смъртният час, Утър ще е далеч оттук. Но помисли, дете — Тинтагел е важна крепост. Когато Горлоис го няма вече, какво ще попречи на Утър да каже на някой от военачалниците си: „Давам ти замъка заедно с господарката му“? По-добре Утър, отколкото някой от служителите му.

„Моргана! Какво ще стане с детето ми? Какво ще стане с Моргоуз, сестричката ми? Наистина, когато жената принадлежи на един мъж, трябва са се моли за дълголетието му, за да може да я защитава.“

— Не мога ли да се върна на Свещения остров и да прекарам остатъка от дните си като жрица? — продължи Игрейн на глас.

— Не такава е съдбата ти, малка моя — каза Вивиан. Гласът й отново беше омекнал. — Не можеш да избягаш от това, което ти е писано. Определено е ти да помогнеш за спасението на тази страна, но пътят към Авалон е затворен за теб завинаги. Ще тръгнеш ли смело към съдбата си, или боговете трябва да те принудят?

Тя не дочака отговора на Игрейн.

— Не остава много време. Амброзиус Аурелианус умира. В продължение на дълги години той беше начело на британците, а сега военачалниците се събират, за да изберат нов велик крал. Всички имат доверие единствено на Утър. Така че Утър ще бъде върховен военачалник или крал, или и двете. Той трябва да има син.

Игрейн имаше чувството, че някакъв капан я впримчва.

— Ако е толкова важно, защо ти не поемеш това задължение? Ако положението на съпруга на самодържеца и военачалника на цяла Британия дава такава власт, защо сама не се опиташ да привлечеш Утър с чара си, защо ти не родиш този очакван крал?

За нейно учудване Вивиан се колеба дълго, преди да отговори:

— Да не мислиш, че не съм преценила и тази възможност? Но ти забравяш, че съм вече стара, Игрейн. По-възрастна съм от Утър, а той също не е много млад за войн. Когато се роди Моргоуз, бях на двадесет и шест. Вече съм на тридесет и девет години, Игрейн, и съм преминала възрастта за раждане на деца.

Бронзовото огледало сякаш замръзна в ръката на Игрейн и тя видя в него отражението на сестра си — разкривено, с размити очертания, то се изясни за момент и после изчезна. Тя се обърна към Вивиан:

— Тъй ли мислиш? Но аз ти казвам, че ще родиш още едно дете.

— Дано не е вярно — отвърна Вивиан. — По-възрастна съм, отколкото беше майка ни, когато почина при раждането на Моргоуз; сигурно същото би станало и с мен. Тази година е последната, през която ще участвам в ритуала на Белтейн. После ще предам длъжността си на по-млада жена и ще стана Древната, Съветницата. Надявах се, че един ден ще предам трона на Богинята на Моргоуз…

— Тогава защо не я задържа в Авалон и не я обучи за жрица, която да те наследи?

Вивиан отвърна натъжено:

— Тя не е подходяща. В нейните очи мантията на Богинята дава единствено власт. Тя не може да съзре безкрайното страдание и саможертва на жриците. Техният път не е неин.

— Не разбирам какви страдания си преживяла — прекъсна я Игрейн.

— Не би могла да знаеш тези неща. Ти също не се реши да тръгнеш по този път. Но аз, която посветих на него живота си, ти казвам, че много по-лесно е да живееш живота на обикновена селска жена — товарно животно и кобила за разплод. Ти ме виждаш с мантията и короната на Богинята, в пълния ми блясък над магическия котел, но не виждаш мрака на подземните пещери и дълбините на голямото море… Ти не си призвана, мило дете, и би трябвало да благодариш на Богинята, че не такава е участта ти.