Мэрион Брэдли - Горският храм

Диеда пламна и й се сопна:

— Нямаш представа за какво говориш. Но и на теб ще ти дойде времето, и като оглупееш по някой мъж, ще бъде мой ред да се смея — и припряно започна да сгъва покривката.

— През ум не ми минава — заяви Ейлан. — Единственото нещо, което искам, е да служа на Богинята!

За миг пред очите й притъмня и шумът на водата отново се усили — сякаш господарката на извора бе чула думите й. Диеда тикна кошницата в ръцете й и каза:

— Да вървим — и забърза по пътеката. Но Ейлан не я последва. Стори й се, че чува някакъв неясен звук, който нямаше нищо общо с ромона на извора.

— Чакай! Не чуваш ли? Идва откъм старата яма за глигани…

Диеда спря и извърна глава. Сега и двете чуха ясен стон — звучеше като ранено животно.

— По-добре ще е да проверим какво става — реши накрая Диеда, — въпреки че ще закъснеем. Ако някое животно е паднало в ямата, трябва да кажем на мъжете, за да го отърват от мъките му.

Момчето лежеше, уплашено и цялото окървавено, на дъното на ямата. Колкото повече избледняваше дневният светлик, толкова по-слаба ставаше и надеждата му за спасение.

Ямата, в която беше паднал, беше влажна, пълна с гнили листа. Миришеше на тор от животните, които бяха падали тук преди. От дъното и стените стърчаха остри колове — един от тях беше пронизал рамото му. Струваше му се, че раната не е опасна, а всъщност и не го болеше много, защото цялата му ръка бе все още изтръпнала от падането. Но колкото и незначителна да беше, не бе изключено да стане тъй, че да умре от нея.

Не че го беше страх от смъртта — Гай Мацелий Север Силурик беше на цели деветнадесет години и вече бе положил клетва за вярност като офицер от римската войска пред император Тит 2 2 Тит Флавий Веспасиан — римски император, управлявал от 79 до 81 г. (Б.пр.) . Беше участвал за първи път в сражение още преди да се сгъсти мъхът по лицето му. Вбесяваше го единствено мисълта, че може да умре по такъв унизителен начин — попаднал в капан, досущ като някакъв глупав заек. При това, каза си той горчиво, сам си бе виновен. Ако се бе вслушал в думите на Клотин Албий, щеше вече да седи пред пламтящия огън, да пие от хубавата бира, която варяха тук и да се закача с дъщерята на домакина, Гуена, която се бе отказала от въздържаността, съхранена от севернячките. Възприела бе свободното държание на момичетата от градовете където бяха приели римските обичаи — като Лондиниум например, при това също тъй лесно, както баща й бе възприел латинския език и римската тога 3 3 тога — характерна, драпирана връхна дреха на римски гражданин; първоначално носена от всички слоеве на обществото, постепенно се превръща само в официална дреха на висшата класа. (Б.пр.) .

А самият Гай бе изпратен тук тъкмо поради доброто си познаване на местните диалекти. Той сви мрачно устни. Старият Север, баща му, беше префект 4 4 префект — висш сановник в древния Рим. (Б.пр.) на Втори легион Адиутрикс в Дева. Той се бе оженил за тъмнокосата дъщеря на един от главатарите на силурите, още в първите дни на завоюването на Британия — когато Рим все още се надяваше да сключи съюз с племената. Всъщност Гай бе проговорил на местен диалект много преди да знае и една дума латински.

Разбира се, имало е времена, когато никой офицер от легионите на империята, разквартирувани в крепостта на Дева, не би полагал усилия да формулира изискванията си на езика на покорените племена. До ден днешен Флавий Руф, трибун 5 5 трибун — военна и цивилна длъжност в древния Рим. Във войската трибуните са офицери от пехотата. В един легион имало шестима трибуни. (Б.пр.) на втора кохорта, ненавиждаше подобни превземки. Но Мацелий Север стария, префект на укреплението, отговаряше за решенията си единствено пред самия Агрикола 6 6 Гней Юлий Агрикола — губернатор на Британия (78–84 г.) (Б.пр.) , губернатор на провинцията, и съзнаваше, че основното му задължение е да запази мира между местното население и легионите, които бяха за тях и окупатори, и владетели, но и защитници.

Народът на Британия още ближеше рани след безплодния опит за бунт на Боадицея — „кървавата кралица“. Бунтът бе потушен жестоко от легионите, и засега хората приемаха безропотно все по-високите такси и данъци, които им налагаше империята. Но мобилизирането на мъжете бе съвсем друга работа — а тук, в пограничните зони на империята, жаравата на недоволството не бе престанала да тлее и тези настроения се използваха много ловко от дребните местни вождове и водачите на недоволниците. Тъкмо в този развъдник на бунтари Флавий Руф бе решил да изпрати група легионери, които да ръководят набирането на работници за оловните мини из хълмистите земи.