Брендон Сандерсон - Пътят на кралете

Приземи се сред войниците. Напълно обкръжен, но с Вълшебния меч в ръка.

Според легендата, първо Сияйните рицари носели Вълшебни мечове преди безброй векове. Дарове от техния бог, които им позволявали да се сражават с чудовища от скала и пламък, високи десетки стъпки — врагове с горящи от омраза очи. Пустоносните. Когато кожата на врага ти е корава като самия камък, стоманата е непотребна. Изисква се нещо божествено.

Сет се изправи, белите му дрехи се гънеха, стискаше здраво челюсти, заради греховете, които извършваше. Замахна, оръжието му проблясваше с отразена светлина от лампите. Елегантни, широки махове. Трима от войниците, един подир друг. Не можеше нито да запуши уши и да не чува виковете след това, нито да не гледа как мъжете падат. Рухваха около него като играчки, съборени от небрежното подритване на някое хлапе. Ако Острието докоснеше гръбнака на човек, той умираше с горящи очи. Ако прережеше вътрешността на крайник, убиваше крайника. Един войник с олюляване се отдалечи от Сет, а ръката му непотребна се поклащаше от рамото. Повече нямаше да може да я чувства или да я използва.

Сет сведе Вълшебния си меч, застанал сред труповете с изпепелените очи. Тук, в Алеткар, хората често говореха за легенди — за трудно спечелената победа на човешкия род над Пустоносните. Но когато оръжията, създадени да се борят с кошмарите, бяха обърнати срещу обикновените войници, човешкият живот наистина се обезцени.

Сет се обърна и продължи по пътя си, обутите му в чехли крака стъпваха по мекия червен килим. Вълшебният меч блестеше сребърен и чист, както винаги. Когато човек убиваше с Острие, кръв нямаше. Това приличаше на знак. Вълшебният меч беше просто инструмент; не можеше да бъде обвиняван за убийствата.

Вратата в края на коридора рязко се отвори. Сет застина, когато групичка войници се втурна навън, тикайки мъж в кралски одежди, чиято глава беше приведена, сякаш за да избегне стрели. Войниците бяха в тъмносиньо, цвета на Кралската гвардия, и труповете не ги накараха да спрат и да се помайват. Бяха подготвени за това, което един Мечоносец може да стори. Отвориха една странична врата и изтикаха повереника си през нея, като неколцина сведоха копията си към Сет, докато излизаха назад.

От покоите на краля пристъпи друга фигура; човекът носеше блестяща синя броня, изработена от плавно застъпващи се плочки. За разлика от обикновените ризници обаче, в свръзките на тази не се забелязваше кожа или оплетка — само по-малки плочици, които прилягаха с майсторска точност. Бронята беше красива, синьото беше подчертано със златни ивици по краищата на всяка плочка, шлемът беше украсен с три вълнички рогоподобни крилца.

Вълшебна броня, обичайното допълнение към Вълшебния меч. Новодошлият носеше и меч — огромен, цели шест стъпки Вълшебен меч; по дължината на острието имаше шарка във вид на огнени езици; оръжие от сребрист метал, което блестеше и сякаш светеше със собствена светлина. Оръжие, предназначено да посича божества на мрака, по-голямо подобие на носеното от Сет.

Сет се поколеба. Не разпозна бронята; не беше предупреден, че ще се изправи пред подобна задача и не му беше дадено нужното време да се запознае с различните набори Брони и Остриета, притежавани от алетите. Но с Броненосеца той трябваше да се справи, преди да продължи с преследването на краля; не можеше да остави такъв противник зад гърба си.

Освен това един Броненосец можеше да го победи, да го убие и да сложи край на злощастния му живот. Неговите Оттласквания нямаше да подействат пряко върху някой с Вълшебна броня, а Бронята щеше да укрепи човека, да го направи по-силен. Честта на Сет не би му позволила да изостави мисията си или да потърси смъртта. Но, ако смъртта дойдеше, той щеше да я приветства.

Броненосецът нападна и Сет се Оттласна встрани по коридора, скочи със завъртане и кацна на стената. Заигра назад, Острието в ръката му беше в готовност. Броненосецът зае нападателна поза — в една от популярните тук, в Изтока, позиции от фехтовката. Движеше се далеч по-сръчно, отколкото можеше да се очаква от човек в такава солидна броня. Вълшебната броня беше специална, древна, магическа като съответното Острие.

Броненосецът удари. Сет се стрелна встрани и се Оттласна на тавана, а Броненосецът проряза стената с Острието си. Сет изпита тръпка от борбата, метна се напред и удари надолу небрежно — опита да уцели шлема на Броненосеца. Мъжът се сведе, застана на коляно и Острието на Сет посече въздуха.