Кристи Голден - Отвъд Тъмния портал

Кралят посочи към височкия и як мъж, който разговаряше оживено с няколко омърляни работници. Мъжът имаше черна коса и тъмни зелени очи, които проблеснаха, когато той обърна глава към тях, явно дочул разговора им. Теренас разпозна Едуин ВанКлийф — началника на Гилдията на каменоделците и човека, отговарящ както за възстановяването на Стормуинд, така и за строежа на тази крепост Недъргард 13 13 Недъргард — Nethergarde (англ.) — nether (долен; отвъден); garde (ост. охрана, защита). — Б.пр. . Вариан се усмихна и му даде знак да се приближи.

— Майстор ВанКлийф, надявам се, че работата ви спори?

— Така е, Ваше Височество, благодаря — отвърна уверено ВанКлийф. Той удари с тежкия си юмрук по дебелата външна стена и кимна гордо. — Това ще устои на всичко, сър, бъдете сигурен.

— Сигурен съм, Майстор ВанКлийф — съгласи се кралят на Стормуинд. — Надхвърлили сте възможностите си тук, а това не е никак малко.

ВанКлийф кимна в знак на благодарност, а после се обърна към мъжа, който го викаше от една от недовършените постройки.

— Най-добре да се връщам на работа, Ваши Височества — той се поклони на събралите се владетели и се втурна към работника.

— Добре се справи — каза благо Теренас на Вариан, когато се изравни с него. — Укроти Греймейн и в същото време поласка ВанКлийф.

Младият крал се усмихна.

— Комплиментът ми бе напълно искрен, пък и сега той ще работи още по-усърдно от преди — отбеляза тихо той. — А и Греймейн мърмори само за да се наслаждава на собствения си глас.

— Много си помъдрял — каза засмяно Теренас. — Или може би си мъдър по рождение.

Разбира се, деликатният намек на Вариан не можеше да удържи Греймейн за дълго. Докато прекосяваха широкия двор, кралят на Гилнеас отново започна да мърмори и скоро звуците, които излизаха изпод гъстата му черна брада, отново се оформиха в думи.

— Знам, че се трудят усърдно — призна той заядливо, поглеждайки към Вариан, който му се усмихна, — но защо са всички тези сгради? — Той махна с огромната си ръка към единствената завършена крепост, в която навлизаха, минавайки под решетката нагоре по стъпалата. — Защо се хвърля толкова труд… и разходи… за толкова широка цитадела? Нали все пак ще служи само за наблюдение на долината, където преди се е намирал порталът? Нямаше ли да е достатъчна една проста крепост?

Кадгар, архимаг на Даларан, размени уморен, но леко развеселен поглед с останалите магьосници, когато гласът на Греймейн достигна ушите им, преди още да влязат в просторната зала за срещи.

— Радвам се да видя, че Греймейн си е все същият — отбеляза сухо Антонидас, владетелят на Кирин Тор.

— Да, някои неща не се променят — каза Кадгар, поглаждайки чисто бялата си брада.

Той се завъртя към кралете с младежка лекота, която подчерта лъжливия му старешки вид.

— Значи искате да разберете за какво са отишли парите ви? — обърна се той към новодошлите и им кимна набързо в знак на поздрав.

Той се държеше с тях като с равнопоставени, защото наистина бяха такива — като член на Кирин Тор Кадгар бе владетел по право.

— Тогава ще ви кажа, а вие можете да ми благодарите след това. Крепостта Недъргард е голяма, да. Такава трябва да бъде. Не малко хора ще живеят тук — магьосниците, които дойдоха от Даларан, както и войниците, които ще се грижат за обичайните заплахи. Навремето в долината под нас се намираше Тъмния портал, който бе входът на Ордата към нашия свят. И ако някога решат да се върнат, ние трябва да сме готови.

— Това обяснява войниците — съгласи се Праудмуър. — Но защо са тук магьосниците? Един магьосник би бил напълно достатъчен, за да наглежда обстановката и да ви извести в случай на опасност, нали?

— Ако е нужно само това, да — съгласи се Кадгар, крачейки из залата.

Стъпките му наистина бяха като на младеж, какъвто той всъщност беше. Кадгар бе само няколко години по-голям от Вариан, но е бил преждевременно състарен от магията на Медив, малко преди смъртта на великия маг.

— Но Недъргард бързо се превърна в нещо повече от наблюдателница. Не може да не сте забелязали причината за тревогите ни по пътя насам. Нещо е източило живота от Дренор, от самата земя. Когато Тъмния портал бе задействан, тази безжизненост достигна до нашия свят, уби земята наоколо и продължи да се разпростира настрани. Когато унищожихме портала, помислихме, че земята ще се самоизлекува. Но не стана така. Всъщност покварата продължава да се разпространява.

Кралете се намръщиха и се спогледаха. Това бе новина за тях.