Кристи Голден: Отвъд Тъмния портал

— Спри! Достатъчно убийства! — гласът на стария орк отекна властно.

Горфийнд свали ръце, а спътниците му се оттеглиха и впериха поглед във водача си.

— Ето те, Нер’зул — каза провлачено Горфийнд. — Реших, че ще привлека вниманието ти.

Той се обърна към Нер’зул и остана леко изненадан от бялата боя по лицето на стария орк. „Прилича на череп“, помисли си Горфийнд. Когато погледите им се срещнаха, очите на Нер’зул се разшириха.

— Аз… те сънувах — промълви той. — Получих видения за смърт и ето те тук.

Дълги зелени пръсти се протегнаха да докоснат черепа, изрисуван на лицето му, и отлепиха малки бели парченца боя.

— Две години сънувам това. Значи най-сетне си дошъл за мен. За всички ни. Дошъл си да вземеш душата ми!

— Съвсем не. Дойдох да я спася. Но… отчасти си прав. Дойдох за теб, но не е това, което си мислиш. Искам отново да бъдеш водач.

Нер’зул изглеждаше объркан.

— Водач? Защо? За да доунищожа Ордата? Не направих ли достатъчно за това? — старият шаман гледаше като обладан. — Не-е, приключих с тези неща. Веднъж поведох хората си… право в схемите на Гул’дан, а те обрекоха този свят на гибел и война, която едва не ни унищожи. Потърси си друг водач.

Горфийнд се намръщи. Нещата не се развиваха според очакванията му, но не можеше просто да убие Нер’зул така, както бе направил с орките от клана му. Затова опита отново.

— Ордата се нуждае от теб.

— Ордата е мъртва! — сопна се Нер’зул. — Половината ни хора ги няма, останаха в онзи свят завинаги далеч от нас! Това ли искаш да водя?

— Не за изгубени завинаги — отвърна Горфийнд, а спокойната му увереност озадачи Нер’зул. — Порталът е разрушен, но може да бъде поправен.

Това привлече вниманието на шамана.

— Какво? Как?

— В Азерот е останал малък рифт — обясни Горфийнд, — а от тази страна е непокътнат. Помагах в издигането на Тъмния портал и все още мога да го почувствам. Мога да ти помогна да разширим рифта, за да може Ордата да премине през него.

Шаманът като че ли сериозно се замисли за миг, но после поклати глава и видимо се присви.

— И каква ще е ползата от това? Алианса е прекалено силен враг. Ордата никога няма да победи. Хората ни вече са обречени. Единственото, което ни остава, е смъртта.

Пръстите му отново докоснаха изрисувания образ на лицето му, сякаш по свое собствено желание. Горфийнд бе отвратен от слабостта му. Не бе за вярване как тази развалина, обсебена от идеята за смърт, не само неговата собствена, но и на всички останали, някога е бил толкова високо почитан. И, за съжаление, бе почитан и днес.

— Смъртта не е единственият ни изход, не и ако възродим и използваме портала отново — възпротиви се Горфийнд, опитвайки се да запази спокойствие. — Няма нужда да побеждаваме… Дори няма нужда да се изправяме отново срещу Алианса. Имам съвсем други планове за Ордата. Ако успея да се добера до определени артефакти… Научих някои неща от Гул’дан, които…

— Гул’дан и неговите извратени схеми… Те ни настигат и рушат животи дори от гроба! — той изгледа Горфийнд намръщено. — Ти и твоите планове! И колко сила мислиш, че ще получиш в случай на успех? Силата е всичко, от което се интересуваха нещастниците от Съвета в сянка!

Търпението на Горфийнд, което никога не е било особено голямо, напълно се изпари. Той сграбчи ръката на стария шаман и го разтърси гневно.

— Минаха цели две години, откакто порталът се срути, а ти се криеш в селото си, докато останалите кланове се избиват взаимно. Те имат нужда от водач, могат отново да възвърнат мощта си! С твоите поддръжници и моите рицари на смъртта можем да принудим клановете да ти се подчинят! След Дуумхамър — мъртъв или пленен в Азерот, ти си единственият орк, който може да ги води! Огледах портала, прецених щетите и те уверявам, че имам решение. Вече съм разпределил няколко рицари на смъртта в околността. Дори в момента те работят върху заклинанията, които отново ще го задействат. Сигурен съм, че ще успеем.

— И какво е това решение? — попита раздразнено Нер’зул. — Откри ли начин да се върнем в Азерот и да спечелим войната, която загубихме преди две години? Съмнявам се. Обречени сме, никога няма да победим.

Той се обърна и пристъпи към колибата си.

— Войната не е от значение! Чуй ме, старче! — провикна се след него рицарят на смъртта. — Няма нужда да побеждаваме Алианса, защото няма нужда да завладяваме Азерот !

Нер’зул спря и погледна назад.

— Но ти твърдиш, че можеш отново да задействаш портала. Защо ти е да го правиш, ако няма да се връщаме там?