Стен Никълс - Орки

Окървавената женска издаде протяжен вопъл, който наподобяваше птичи крясък. Страк и друг път бе чувал подобен звук. Втренчи се в нея и зърна в очите й нещо като предизвикателство. Лицето й бе изкривено от омраза и страх. Тя притискаше отрочето към гърдите си в безпомощен опит да го защити. И тогава малкото останали сили я напуснаха и тя се свлече безжизнено на пода. Детето се изтърколи от ръцете й и започна да хленчи.

Изгубил интерес към сцената, Страк прекрачи трупа и застана пред унисткия олтар. Беше оскъдно украсен — подобно на други олтари, принадлежащи на същата раса — висока маса застлана с бяла покривка със златна бродерия по ръба и два железни свещника в двата й края. В центъра бе поставено трето изделие от желязо, което символизираше техния култ. То се състоеше от две черни, метални пръчки, закрепени перпендикулярно една на друга.

Но това, което привлече вниманието му, бе предметът в предния край на масата. Това беше метален цилиндър, дълъг колкото предмишницата му и широк колкото юмрука му. Потъмнялата му повърхност бе покрита с рунически знаци. В единия край бе затворен с капак и запечатан с червен восък.

Койла и Джъп застанаха до него. Двамата също бяха впили очи в цилиндъра.

— Това ли е, Страк? — попита Койла.

— Да. Отговаря на описанието й.

— Не ми прилича на нещо, което заслужава толкова жертви.

Страк протегна ръка, взе цилиндъра, разгледа го внимателно и го пъхна в пояса си.

— Аз съм само обикновен капитан. Съвсем естествено е нашата господарка да не обяснява на толкова нископоставен служител какво й е на ума — рече той, а в гласът му звучеше ирония.

Койла сбърчи вежди.

— Не разбирам защо последното същество даде живота си, за да защитава една женска и малкото й.

— Каква логика може да се намери в действията на човеците? — отвърна Страк. — Те не са така уравновесени като нас — орките.

Хленченето на малкото прерасна в нетърпим писък.

Страк се наведе да го погледне. Облиза изпръхналите си устни със зеленикавия си език и попита:

— Някой друг да е гладен като мен?

Подхвърлената навреме шега разчупи напрежението. Останалите се засмяха.

— Ако го изядем, ще направим точно това, което те очакват от нас — изръмжа Койла, наведе се и сграбчи малкото за вратлето. Повдигна го с една ръка пред лицето си и се загледа в сияещите сини очи и пухкавите бузи.

— Богове! Ама тия създания наистина са грозни!

— Права си, както никога — съгласи се Страк.

Страк даде знак на воините си, че е време да слязат долу. Койла носеше бебето с израз на отвращение.

В подножието вече ги очакваше Хаскеер.

— Намерихте ли го?

Страк кимна към подаващия се от пояса му цилиндър.

— Запалете къщата! — нареди той и се насочи към вратата.

— Ти и ти — Хаскеер посочи двама от войниците си. — Заемете се! Останалите — навън!

Койла спря един оръженосец и му тикна малкото в ръцете.

— Спусни се до пътя и го остави някъде, където ще го намерят хората. И се опитай да бъдеш… внимателен с това зверче.

Войникът излезе, стиснал ревящото бебе, сякаш държеше заразено яйце.

След това за кратко настъпи суматоха. Назначените за подпалвачи събраха всички лампи и започнаха да изливат съдържанието им на пода. Когато приключиха, Хаскеер ги освободи и извади от ботуша си кремък. Откъсна ивица плат от дрехата на един от убитите и я натопи в маслото. Сетне я запали с искра от огнивото и я хвърли на пода.

Пожарът се разрази почти мигновено. Дълги огнени езици се източиха към тавана.

Без да си дава труд да поглежда назад, Хаскеер излезе навън и се присъедини към войниците си.

Там вече го очакваше Алфрей. Той посочи двата оркски трупа, положени наблизо.

— Слеттал и Релбид. Имаме и трима ранени. Нито една от раните за щастие не е смъртоносна. Около дузина с драскотини.

— Значи петима извън строя. Остават ни двайсет и пет орки, ако броим и офицерите.

— Какъв е очакваният брой на жертвите при подобна мисия? — попита Койла.

— Двайсет и девет — отвърна Страк.

Всички избухнаха в смях, макар да знаеха, че капитанът им изобщо не се шегува.

Само Койла остана с каменно изражение. Ноздрите й леко потрепваха от усилието да преглътне обидата от това, че още веднъж я бяха направили на глупачка само защото бе най-новата в дружината.

«Има още много да учи — помисли си Страк. — И дано го научи бързо.»

— Долу нещата вече се успокоиха. — Алфрей посочи към равнината, където доскоро бушуваше битката. — И там спечелихме.