Глен Кук: Черният отряд

Гарвана се обърна. Зъбите му се оголиха в свирепа гримаса. Гняв, вероятно дори омраза, блеснаха в очите му. Спрях отвъд обсега на ножовете му. Не изглеждаше склонен към разговор.

Всички стояхме неподвижни няколко минути. Никой не искаше да заговори пръв. Погледнах Мълчаливия. Той сви рамене. Беше стигнал до края на плана си.

Любопитството ме бе довело тук. Бях задоволил част от него — двамата бяха живи и бягаха. Неясен оставаше само въпросът защо.

За мое удивление Гарвана отстъпи пръв.

— Какво правиш тук, Знахар?

А се заблуждавах, че по инат може да надвие и камък.

— Търсех те.

— Защо?

— От любопитство. С Мълчаливия се интересуваме от Глезанка. Притеснявахме се.

Той се намръщи. Не беше чул каквото очакваше.

— Както виждаш, тя е добре — тросна се.

— Да. Така изглежда. А ти?

— Да ти приличам на болен?

Погледнах пак Мълчаливия. Той нямаше какво да добави.

— Просто се чудехме, Гарван. Чудехме се!

— Какво, по дяволите, означава това? — той застана нащрек.

— Един от нашите се изолира от приятелчетата си. Държи се с тях като с боклуци. После дезертира хората започват да си блъскат главите достатъчно, за да проверят какво става.

— Капитана знае ли, че си тук? — попита ме.

Пак потърсих очите на Мълчаливия. Той кимна.

— Аха. Искаш ли да ни светнеш, стари друже? Мен, Мълчаливия, Капитана, Тръпката, Брестака, Гоблин… Всички ние се досещаме…

— Не се опитвай да ме спреш, Знахар!

— Защо винаги си търсиш боя? Кой е казал, че ще те спираме? Ако някой щеше да те спира, нямаше да си тук сега. Никога нямаше да избягаш от Кулата!

Той се стъписа.

— Тръпката и Капитана са го предвидили. Пуснаха те — продължих. — А някои от останалите държат да знаят защо. Тъй де, нали разбираш, струва ни се, че знаем. Ако е това, което си мислим, най-малкото имаш моята благословия. И на Мълчаливия. И предполагам, на всички, които не са те задържали…

Гарвана се намръщи. Разбираше какво намеквам, но не долавяше смисъла, фактът, че не е ветеран от Черния отряд, увеличаваше допълнително бездната помежду ни.

— Погледни на нещата така — предложих. — Ние с Мълчаливия ще пуснем слуха, че сте убити в битката. И двамата. Не е нужно другите да научават истината. Но, знаеш ли, това е равносилно да бягаш от вкъщи. Желаем ти доброто, но се чувстваме малко засегнати от начина, по който постъпи. Ние гласувахме да те приемем в братството. Мина през ада заедно с нас. Ти… Спомни си само какво преживяхме ти и аз, заедно. А се държиш с нас като с отрепки. Не е лесно за преглъщане.

Стрелата ми попадна в десетката. Той каза:

— Понякога изниква нещо, което е толкова важно, че не можеш да го споделиш и с най-добрите си приятели. Можеха да убият всички.

— И аз така реших. Хей! По-полека!

Мълчаливия бе слязъл от седлото и започна разговор с Глезанка. Тя сякаш не забелязваше напрежението между приятелите й. Разказваше на магьосника какво са сторили и накъде са тръгнали.

— Смяташ ли, че постъпваш разумно? — попитах. — Опал? В такъв случай трябва да научиш няколко факта. Първо, Господарката спечели. Предполагам, че си се сетил. Предвиждал си победата й, иначе нямаше да избягаш. Добре. По-важното е, че Хромия се завърна. Тя не го е довършила. Възстановила го е и сега е любимец номер едно.

Гарвана пребледня. За пръв път, откакто го познавам, го видях наистина ужасен. Но не се боеше, за самия себе си. Вече беше жив труп, човек, който няма какво да губи. Само че сега имаше Глезанка, както и цел. Трябваше да оцелее.

— Точно така. Хромия. Ние с Мълчаливия доста умувахме върху това…

В действителност, идеята ми хрумна преди секунда. Имах чувството, че ще прозвучи по-убедително, ако я представя като старателно обмислен план.

— Сигурно е, че Господарката рано или късно ще научи. Ще предприеме нещо. Ако се сети за теб, ще пусне Хромия по следите ти, а той те познава. Ще започне да претърсва старите ти скривалища с предположението, че ще влезеш във връзка със стари приятели. Имаш ли още такива, които могат да те скрият от Хромия?

Гарвана въздъхна и като че ли се смали. Прибра ножа.

— Такъв беше планът. Смятах да преплаваме до Берил и да се скрием в околностите.

— Берил на практика е само един от съюзниците на Господарката, но там думата й е закон. Налага се да идеш някъде, където никога не са чували за нея.

— Къде?

— Не познавам тази част от света…

Той изглеждаше съвсем спокоен, така че скочих от седлото. Изгледа ме враждебно, после се отпусна. Продължих: