Алиса Дей: Разкриването на Атлантида

- ДА, ТИ СИ МОЙ ВОИН, НО ВСИЧКИ ОСТАНЛИ БОГОВЕ ЩЕ МИ СЕ ПОДИГРАВАТ ЩОМ ИСТИНАТА ИЗЛЕЗЕ НАЯВЕ.

Да му се невиди! Ако на Бренан му се причуваше гласа на бога на моретата, то непременно бе халюцинация, породена от виното. Бореше се с неподвижното тяло на прислужницата, опитвайки да я избута настрани, за да стане на крака и да се изправи пред това... каквото и да беше.

След секунда обаче лъч сребърна светлина изпълни стаята и тялото на жената изчезна, сякаш никога не е било там. Воинът скочи на крака и се огледа във всички посоки, но почти се строполи на земята, когато бе връхлетян от световъртеж.

- Какво? Къде е.?

- ТАЗИ ЖЕНА НЯМА МЯСТО В НАШИЯ РАЗГОВОР ИЗПРАТИХ Я В ДОМА Й. В МОМЕНТА СПИ В ЛЕГЛОТО СИ И ВЕРОЯТНО ЗА ПЪРВИ ПЪТ Е САМА, ЗА РАЗНООБРАЗИЕ - чу се суровият отговор.

- Но защо сте тук? - Бренан със закъснение осъзна, че по никакъв начин не показва подходящото за бога на моретата уважение и коленичи. - Милорд, приемете най-искрените ми извинения. Нуждаете ли се от мен?

- КАКЪВ ЗЛОЩАСТЕН ПРИМЕР ЗА БОГ БИ СЕ НУЖДАЕЛ ОТ НЯКОЙ КАТО ТЕБ? - прогърмя гласът на Посейдон. - ИЗПИТВАШ ТЪРПЕНИЕТО МИ С ПИЯНСТВОТО, РАЗВРАТА И НЕВЪЗДЪРЖАНОСТТА СИ. ХАДЕС, ВЛАДЕТЯЛЯТ НА АДА, ПОИСКА ДА ТЕ ДАМ НА НЕГО.

- Хадес? - попита Бренан, опитвайки се да проследи логиката на бога на моретата. Коленете го боляха, защото бе коленичил на каменния под, а главата му кънтеше от гръмкия глас на Посейдон. Всъщност изпитваше съжаление към себе си и се чувстваше изтормозен от тежките си нещастия. - Какво би могъл да иска Хадес от мен?

- ИМЕННО! МОЖЕ БИ Е СВЪРЗАНО С ДЪЩЕРЯТА НА СЕНАТОРА? НО ЗНАНИЕТО, ЧЕ СИ ПРОПАДНАЛ ТОЛКОВА ДЪЛБОКО, ДВИЖЕН ОТ СТРАСТИТЕ И ЕМОЦИИТЕ СИ, ДО ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ БОГЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ ДА ТЕ ИСКА В РЕДИЦИТЕ СИ, НАЙ-МНОГО МЕ НАТЪЖАВА.

- Но...

- ТИШИНА! ЗНАЙ, ЧЕ НЕ СЪМ БОГ, КОЙТО ТЪРПИ УНИНИЕ. НИКОГА! ТЪРПЕНИЕТО МИ Е КЪМ СВОЯ КРАЙ. СЛЕД КАТО ЧУВСТВАТА И КОПНЕЖИТЕ ТИ СА ТЕ ДОКАРАЛИ ДО БЕЗДНАТА, ЩЕ ТЕ ЛИША ОТ ТЯХ ЗА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ.

Бренан се размърда на пода и си позволи да вдигне глава и отново да го потърси с поглед, но богът на моретата бе разкрил единствено гласа си.

- Не искам да бъда нагъл, но когато казвате за цяла вечност...

Светкавица и гръмотевица връхлетяха в стаята и повалиха Бренан на земята, с лице към пропития със зехтин и мръсотия каменен под.

- ОСМЕЛИ СЕ ДА МЕ ПОПИТАШ ОЩЕ ВЕДНЪЖ И ЩЕ ПРЕКАРАШ НЯКОЛКО ЖИВОТА В ЧИСТЕНЕ НА ТАЗИ МРЪСОТИЯ С ЕЗИК!

Бренан кимна и не посмя да изрече и дума, докато гореща тежка струя кръв се спусна от очуканата му глава, отстрани по лицето му Тишина. Разбрано.

- ПРОКЛИНАМ ТЕ ДА ПРЕКАРАШ ВЕЧНОСТТА, ЛИШЕН ОТ ЧУВСТВА, ДОКАТО НЕ НАСТЪПИ МОМЕНТЪТ ДА СРЕЩНЕШ ИСТИНСКАТА СИ СПЪТНИЦА. НЯМА ДА ИЗПИТВАШ НИТО ТЪГА, НИТО РАДОСТ, НИТО ГНЯВ, НИТО НАСЛАДА.

Още една гръмотевица прогърмя в стаята и Бренан, макар и късно, се запита защо никой от посетителите в кръчмата не провери що за буря вилнее в стаята за провизии, но бе прекъснат от бога на моретата.

- ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО Я СРЕЩНЕШ, НАНОВО ЩЕ ИЗПИТВАШ ВСИЧКИ ЕМОЦИИ, КОИТО СИ ПОТИСКАЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, ВЕКОВЕТЕ, ДОРИ И ХИЛЯДОЛЕТИЯТА.

Посейдон се изсмя - звук, в който ясно бе изразена силата и яростта на приливни вълни, които биха могла да разрушат цивилизации.

- АКО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА ТЕ УНИЩОЖИ, НАД ТЕБ ЩЕ ТЕГНЕ ОЩЕ ЕДНО ПРОКЛЯТИЕ. ВСЕКИ ПЪТ, ЩОМ ТВОЯТА СПЪТНИЦА Е ДАЛЕЧ ОТ ОЧИТЕ ТИ, ТИ ЩЕ Я ЗАБРАВЯШ. САМО КОГАТО Е МЪРТВА И СЪРЦЕТО Й СПРЕ ДА БИЕ, А ДУШАТА Й НАПУСНЕ ТЯЛОТО, СПОМЕНИТЕ ТИ ЗА НЕЯ ЩЕ СЕ ВЪРНАТ ПРИ ТЕБ И ТОВА ЩЕ ТИ ПОЗВОЛИ ДА ТЪРСИШ ПОКАЯНИЕ ДО КРАЯ НА ДНИТЕ СИ, ЗАДЕТО ОПОЗОРИ ИМЕТО НА ВОИНИТЕ НА ПОСЕЙДОН.

Бренан продължи да лежи на пода, лишен от разумен отговор, докато чудовищното деяние на бога на моретата придобиваше смисъл; вонящ на кръв и вино, но все още твърде пиян, за да осъзнае пълната степен на това, което се случваше с него.

- Не мислиш ли, че е прекалено жестоко? - успя да произнесе той.

- ТЯ ОТНЕ ЖИВОТА СИ, ГЛУПАКО. НЕЙНИЯ И ТОЗИ НА ДЕТЕТО, КОЕТО НОСЕШЕ. ДЕТЕ, ЗА КОЕТО ОРАКУЛИТЕ ПРЕДРЕКОХА, ЧЕ ЩЕ МИ СЛУЖИ ДОБРЕ - последва още един тътен. Морският бог изрече последните си поучителни слова и изчезна. - ПОМНИ!

Особеното чувство за тежест, което винаги придружаваше същество с такава мощ, вече го нямаше, а ушите на Бренан пищяха от болка, докато свикваха с липсата му. Топлината премина през ушните му канали и воинът се запита дали това, което избухна в мозъка му, беше нещо, което лечителите в Атлантида ще могат да излекуват, макар и да бе дело на самия Посейдон. Но егоистичните му мисли внезапно изчезнаха, смазани от тежестта на думите на бога на моретата. Корелия бе отнела живота си?