Л. Смит - Тъмното обединение

От устата на Вики се чу нещо като леко ридание.

Бони огледа останалите. Каролайн дишаше забързано, присвила зелените си очи. От всички тях единствено Сю оставаше с плътно затворени очи. Мередит изглеждаше бледа като платно.

Всички очакваха, че Бони знае какво трябва да се направи.

— Продължавайте да се концентрирате — рече им Бони. Усещаше се неподготвена, а и донякъде бе глупаво да се обръща към празното пространство. Но нали беше експерт, длъжна бе да го прави.

— Ти ли си, Елена? — попита най-сетне.

Планшетът описа малък кръг, преди отново да се върне към думата „да“.

Внезапно сърцето на Бони заби толкова бясно, че тя се изплаши пръстите й да не се разтреперят. Усещаше по-различно пластмасовия планшет под тях, почти като наелектризиран или сякаш през него протичаше някаква свръхестествена енергия. И вече не се чувстваше като пълна глупачка. В очите й запариха сълзи. Видя, че и очите на Мередит блестят. Тя й кимна мълчаливо.

— Как можем да сме сигурни? — обади се Каролайн с гръмък глас, преливащ от подозрение. Тя не го усеща, осъзна Бони, тя не усеща нищо от това, което усещам аз. Или иначе казано, беше психически пън.

Планшетът отново се размърда, като сега отиваше до отделни букви, но толкова бързо, че дори и Мередит едва успяваше да ги изрече на глас. Ала и без препинателните знаци съобщението бе напълно ясно:

КАРОЛАЙН НЕ БЪДИ ГАДНА, гласеше то. ИМАШ КЪСМЕТ ЧЕ ВЪОБЩЕ РАЗГОВАРЯМ С ТЕБ!

— Да, това е Елена, така че всичко е наред — констатира Мередит сухо.

— Звучи като нея, но…

— О, млъквай, Каролайн — скастри я Бони. — Елена, толкова се радвам… — Гърлото й се скова, затова се опита отново да разчете бързите премествания на планшета.

НЯМА ВРЕМЕ БОНИ! ПРЕСТАНИ ДА ХЛЕНЧИШ И СЕ ЗАЕМИ ЗА РАБОТА!

И това също е типично за Елена, каза си Бони, преди да продължи:

— Миналата нощ те сънувах.

ЧАЙ!

— Да. — Сърцето на Бони се разтуптя още по-бързо. — Исках да си поговоря с теб, но нещата яко се объркаха и после ние с теб изгубихме контакта…

БОНИ НЕ ИЗПАДАЙ В ТРАНС! НЕ В ТРАНС!! НЕ В ТРАНС!

— Добре. — Това бе отговор на въпроса й и тя изпита облекчение да го чуе.

РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА ИЗКРИВЯВА ОБЩУВАНЕТО НИ ИМА ЛОШИ НЕЩА МНОГО ЛОШИ НЕЩА ТУК

— Какви неща? — Бони се наведе по-близо до спиритическата дъска. — Какви?

НЯМА ВРЕМЕ! Планшетът като че ли сам добави удивителния знак. Подскачаше така неудържимо от буква на буква, сякаш Елена вече съвсем бе изгубила търпение. ТОЙ СЕГА Е ЗАЕТ ТАКА ЧЕ МОГА ДА ГОВОРЯ НО НЯМА МНОГО ВРЕМЕ! СЛУШАЙ КОГАТО СВЪРШИМ ИЗЛЕЗТЕ БЪРЗО ОТ КЪЩАТА ВИЕ СТЕ В ОПАСНОСТ

— Опасност ли? — повтори Вики с изплашено изражение, сякаш още в следващия миг щеше да скочи от стола и да побегне.

ПОЧАКАЙ! СЛУШАЙ ПЪРВО! ЦЕЛИЯТ ГРАД Е В ОПАСНОСТ!

— Какво трябва да правим? — моментално се намеси Мередит.

ТРЯБВА ТИ ПОМОЩ! ТИ НЕ СИ МУ В КАТЕГОРИЯТА! НЕВЕРОЯТНО СИЛЕН! СЕГА СЛУШАЙ И СЛЕДВАЙ УКАЗАНИЯТА! ТИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ МАГИЯ ЗА ПРИЗОВАВАНЕ И ПЪРВАТА СЪСТАВКА Е К…

Без никакво предупреждение планшетът отскочи от буквите и започна обезумяло да се мята по спиритическата дъска. Първо посочи към стилизираното изображение на луната, после към слънцето и накрая към надписа Паркър Брадърс Инк 4 4 Компания производител на Уиджа дъски в САЩ. — Б.пр. .

— Елена!

Планшетът се върна обратно към буквите:

ОЩЕ ЕДНА МИШКА! ОЩЕ ЕДНА МИШКА! ОЩЕ ЕДНА МИШКА!

— Какво става? — извика Сю Карсън с широко отворени очи.

Бони се изплаши. Планшетът вибрираше от енергия, черна и грозна енергия, пареща пръстите й като черна смола. Но усещаше също и потрепването на сребърната нишка — присъствието на Елена, борещо се с тази енергия.

— Не го изпускайте! — викна тя отчаяно. — Не сваляйте ръцете си от планшета!

МИШКАТЪМНАСЛУЗЩЕТЕУБИЕ, се изписа на дъската. КРЪВКРЪВКРЪВ. И после… БОНИ БЯГАЙ от ТАМ ТОЙ Е ТУК БЯГАЙ БЯГАЙ БЯ…

Планшетът подскочи диво, изтръгна се от пръстите им и прелетя над спиритическата дъска, профуча във въздуха, сякаш някой го бе захвърлил с все сила. Вики се разпищя. Мередит скочи на крака.

И тогава всички лампи изгаснаха, потапяйки къщата в пълен мрак.

Писъците на Вики звучаха все по-безумно. Бони усети как в гърдите й се надига паника.

— Спри, Вики! Хайде, трябва да се махаме оттук! — изкрещя Мередит по-силно, за да могат да я чуят. — Това е твоята къща, Каролайн. Всички ще се уловим за ръце и ти ще ни изведеш до външната врата.