Дж. Уорд - Тъмна любов

Бет остана четиридесет и пет минути под душа и изразходи половин опаковка душ гел. Евтините тапети на банята се размекнаха и почти се отлепиха, защото се къпа с много гореща вода. Избърса се, облече си халата и се опита да не се гледа в огледалото. Устните й бяха разранени и подути.

Излезе от банята в тясното си едностайно жилище. Климатикът се беше развалил още преди седмици и в помещението беше не по-малко задушно, отколкото в банята. Погледна към двата прозореца и плъзгащата се врата, която водеше към двор с клюмнали от жегата растения. Искаше й се да отвори всичките, но вместо това провери ключалките. Макар че нервите й бяха опънати докрай, поне тялото й се възстановяваше бързо. Апетитът й се възвърна с още по-голяма сила, като че ли стомахът й се бунтуваше срещу липсата на вечеря и тя се отправи към кухненския бокс. Дори остатъците от пиле отпреди четири дена й се сториха примамливи, но когато отвори фолиото, в носа я удари миризмата на вмирисани чорапи. Хвърли пилето и пъхна в микровълновата замразеното съдържание на пакет нискокалорична храна. Изяде макароните със сирене права, хванала малкия пластмасов поднос с кухненските ръкохватки. Но храната й дойде малко, изобщо не засити глада й и тя си приготви още една порция.

Идеята да наддаде девет килограма за една нощ й се видя адски примамлива. Наистина. Не можеше да промени лицето си, но беше готова да се обзаложи, че неандерталецът женомразец, който я беше нападнал, предпочита жертвите му да са със стегнато дупе.

Примигна, опитвайки се да прогони спомена за лицето му. Господи, все още усещаше ръцете му, тези ужасни, тежки длани, които мачкаха гърдите й. Трябваше да съобщи в полицията. Трябваше да отиде в участъка. Само че никак не й се искаше да излезе от апартамента. Поне не до сутринта.

Отиде до разтегателния диван, който използваше за легло, и се сви на кълбо, притиснала колене към тялото си. Стомахът й бавно преработваше макароните и сиренето, пристъпите на гадене се редуваха с пълзящи по цялата й кожа тръпки. Тихо мяукане я накара да повдигне глава.

— Хей, Бу — каза тя и машинално размърда пръстите си. Бедното животинче беше побягнало да се скрие, когато тя влезе в апартамента, смъкна дрехите си и ги захвърли на пода.

Черният котарак измяука отново и се приближи към нея. Големите му зелени очи я гледаха тревожно, когато скочи грациозно в скута й.

— Съжалявам за тази драма — измърмори тя и му направи място.

Той потърка главата си в рамото й и замърка. Тежината на топлото му телце я успокои. Нямаше представа колко време е седяла, галейки меката му, копринена козина, но когато телефонът звънна, тя подскочи.

Протегна ръка към слушалката и продължи да го гали. Годините на съжителство с Бу бяха довели умението й да държи телефона и едновременно с това да го гали до съвършенство.

— Ало? — обади се тя и си помисли, че минава полунощ, следователно не беше някой продавач по телефона, а я търсеха по работа или пък беше някой откачен телефонен терорист.

— Хей, Би. Момиче, слагай балетните си пантофки. Колата на някакъв момък е хвръкнала във въздуха до „Скриймърс“. Заедно с него.

Бет затвори очи. Доплака й се. Хосе де ла Крус беше детектив от градската полиция, но й беше и нещо като приятел. Както по-голямата част от мъжете и жените в синьо, като се замисли човек. Прекарваше толкова време в участъка, че опозна всички доста добре, макар че Хосе беше сред любимците й.

— Ей, там ли си?

Кажи му. Кажи му какво стана. Просто си отвори устата.

Срамът и споменът за изживяния ужас стягаха гласните й струни.

— Тук съм, Хосе — тя отметна тъмната коса от лицето си и прочисти гърлото си. — Сега не мога да дойда.

— Така ли? Откога се отказваш от добра вътрешна информация? — той се изсмя непринудено. — Е, не си го слагай на сърце. Със случая се занимава Железния.

Железния беше детектив Брайън О’Нийл от отдел „Убийства“, по-известен като Бъч. Или просто „сър“.

— Аз наистина… Няма да успея тази нощ.

— Да няма някое гадже при теб? — в гласа му се прокрадна любопитство. Хосе беше женен. Щастливо. Но тя знаеше, че всички в участъка правеха какви ли не предположения за нея. Жена като нея без мъж? Тук има нещо гнило. — Е, познах ли?

— Господи, не. Не.

Последва мълчание, докато не заработи вътрешният радар на приятеля й полицай.

— Какво има?

— Няма нищо. Просто съм уморена. Ще дойда в участъка утре.

Тогава ще съобщи в полицията. Утре ще има достатъчно сили да разкаже за случилото се, без да се разплаче.