Дж. Уорд - Тъмна любов

Гръмогласната музика на „Лудакрис“ преля в по-консервативното изпълнение на „Сайпръс Хил“.

Стана му интересно. Дариъс беше прям човек и знаеше, че Рот не обича да му губят времето. Щом мълчеше, значи имаше нещо.

Дариъс отпи от бирата си и въздъхна дълбоко.

— Господарю…

— Ако искаш нещо от мен, зарежи тези глупости — Рот говореше провлечено. Усети приближаването на сервитьорката. Доби впечатление за големи гърди и ивица гола плът между опънатата й блуза и късата пола.

— Искате ли нещо за пиене? — попита тя провлачено. Изкуши се да й каже да легне на масата и да му позволи да се възползва от сънната й артерия. Човешката кръв нямаше да му даде сили за дълго, но със сигурност беше по-добра на вкус от разводнения алкохол.

— Не сега — отвърна той. Напрегнатата му усмивка я обезпокои и в същото време предизвика у нея похотлива тръпка. Той пое миризмата й в белите си дробове.

Нищо интересно , помисли си Рот.

Сервитьорката кимна, но не помръдна. Стоеше и го зяпаше, в тъмнината късата й руса коса ограждаше лицето й като ореол. Беше като омагьосана и сякаш беше забравила не само името си, но и работата си. Колко досадно.

Дариъс се размърда нетърпеливо.

— Това е всичко — измърмори той. — Друго не ни трябва.

Тя се отдалечи от масата им и се загуби в тълпата. Рот чу Дариъс да прочиства гърлото си.

— Благодаря, че дойде.

— Вече ми го каза.

— Да. Добре. Е, двамата с теб се познаваме отдавна.

— Да, така е.

— Участвали сме заедно в няколко славни битки. Избихме много лесъри .

Рот кимна. Братството на черния кинжал защитаваше вампирската раса от Обществото на лесърите поколения наред. Дариъс, Тормент и другите четирима. Лесърите , хора, останали без душа, които служеха на един ужасен господар, Омега, бяха далеч по-многобройни. Но Рот и воините се справяха с положението. Дори нещо повече.

Дариъс се прокашля.

— След всичките тези години…

— Ди, давай направо по същество. Мариса трябва да свърши една малка работа тази вечер.

— Искаш ли да използваш пак стаята си в дома ми? Знаеш, че не позволявам на никой друг да остава там — Дариъс се изсмя неловко. — Несъмнено брат й предпочита да не се появяваш в дома му.

Рот кръстоса ръце пред гърдите си и побутна с крак масата, за да си освободи повече място. Не му пукаше, че братът на Мариса е толкова чувствителен и не одобрява живота, който водеше Рот. Хавърс беше сноб и дилетант, който мислеше със задника си, вместо с главата си. Беше абсолютно неспособен да разбере какви врагове има расата им и какво трябва да се прави, за да се защитят членовете й.

А и Рот нямаше намерение да се прави на тузар, докато избиват цивилното население, само защото скъпото момче било обидено. Трябваше да бъде на бойното поле с воините си, а не да кисне на някакъв си трон. Така че Хавърс можеше да върви по дяволите. Макар че Мариса нямаше нищо общо с отношението на брат си.

— Ще се хвана за думата ти.

— Добре.

— Казвай какво има.

— Имам дъщеря.

Рот бавно обърна глава.

— Откога?

— От доста време.

— Коя е майката?

— Не я познаваш. Тя… тя почина.

Мъката на Дариъс се надигна около него, парливата миризма на стара болка проряза вонята на пот, алкохол и секс в клуба.

— На колко години е? — попита Рот. Усещаше накъде отива разговорът.

— На двадесет и пет.

Рот изруга под нос.

— Не искай това от мен, Дариъс. Не ме моли да го правя.

— Налага се. Господарю, кръвта ти е…

— Още веднъж ме наречи така и ще ти затворя устата. Завинаги.

— Ти не разбираш. Тя е…

Рот понечи да стане. Дариъс го хвана за ръката, но веднага го пусна.

— Тя е наполовина човек.

Господи Исусе …

— Така че може и да не оцелее при преобразяването, ако то се осъществи. Виж какво, ако й помогнеш, поне ще има шанс да живее. Кръвта ти е толкова силна, тя ще увеличи вероятността да премине през промяната. Не те моля да я направиш своя шелан . Нито да я защитаваш, защото с това мога да се справя и сам. Просто се опитвам да… Моля те . Всичките ми синове са мъртви. Тя е всичко, което ще остане след мен. И аз… Майка й беше единствената любов в живота ми.

Ако беше някой друг, Рот щеше да използва двете си любими думи: майната ти . Според него, когато ставаше въпрос за хора, имаше само две добри положения. Ако е жена — легнала по гръб. Ако е мъж — по корем и да не диша. Но Дариъс му беше почти приятел. Или щеше да бъде такъв, ако го беше допуснал близо до себе си.