Дж. Уорд - Споделена любов

С други думи — щеше да използва ръката си, за да изпари кръвта на лесърите , която беше оплискала всичко наоколо.

— Искаш ли да те изчакам?

— Не, закарай нашето момче вкъщи. Мери ще иска да го види възможно най-скоро.

Зейдист хвърли бърз поглед наоколо.

— Ще те изчакам.

— Зи, всичко е наред. Няма да се бавя.

Белязаната устна на Зи се изкриви още повече, когато той изръмжа.

— Ако не те заваря в имението, когато се прибера, ще се върна да те взема.

Беемвето потегли рязко, разпръсвайки кал и сняг със задните си гуми.

Я виж ти, Зейдист се оказа страхотно подкрепление.

Десет минути по-късно Ви се дематериализира в имението тъкмо когато Зейдист пристигаше с Рейдж. Докато Зи помагаше на Холивуд да влезе вътре, Вишъс обходи с поглед останалите коли, паркирани в двора. Къде, по дяволите, беше кадилакът „Ескалейд“? Бъч вече трябваше да се е прибрал.

Ви извади телефона си и натисна едно от копчетата за бързо набиране. Отсреща се включи гласова поща и той остави съобщение: „Хей, ченге, прибрах се. Къде се губиш, човече?“.

Тъй като двамата непрекъснато се чуваха, Ви беше сигурен, че Бъч много скоро ще му върне обаждането. Кой знае, може би ченгето за първи път в историята бе решило да се позабавлява. Вманиаченият му кучи син най-сетне трябваше да се откаже от мисълта за Мариса и да намери малко сексуално облекчение.

„И като стана дума за облекчение…“

Ви преценяващо погледна небето. До изгрева на слънцето оставаше около час и половина, а той наистина беше адски напрегнат. Нещо не беше наред тази нощ, във въздуха витаеше някакво зло, но след като виденията му си бяха отишли, Ви нямаше представа какво е то. А неведението направо го побъркваше.

Той отново отвори телефона си и набра друг номер. Когато звъненето от другата страна спря, той заговори, без да чака да чуе глас:

— Ще се приготвиш за мен веднага. Ще облечеш онова, което ти купих. Косата ти да бъде прибрана високо.

След това зачака единствените думи, които искаше да чуе в този момент. И те долетяха веднага:

— Да, господарю.

Ви затвори и се дематериализира.

Напоследък бизнесът в „Зироу Сам“ вървеше много добре, мислеше си Ривендж, докато преглеждаше счетоводните си книги. Притокът на пари растеше. Спортните залагания се увеличаваха. Броят на посетителите — също. Господи, притежаваше клуба от колко… пет-шест години? И най-сетне беше започнал да печели достатъчно, за да може да си поеме дъх.

Разбира се, това беше отвратителен начин за изкарване на пари — с всичките наркотици, секс, алкохол и хазарт. Но той трябваше да издържа майка си, а до съвсем скоро — и сестра си Бела. На всичко отгоре трябваше да си плаща рекета. Да имаш тайни, се бе оказало скъпо удоволствие. Вратата на кабинета му се отвори и Рив вдигна поглед. Беше шефката на охраната му и той неволно се усмихна, доловил миризмата на Бъч О’Нийл да се носи от нея. Обичаше да е прав.

— Благодаря, че се погрижи за Бъч.

Сивите очи на Хекс бяха прями, както винаги:

— Не бих го сторила, ако не го желаех.

— А аз нямаше да те помоля, ако не знаех, че го искаш. Какво друго?

Хекс се разположи от другата страна на писалището му. Силното й тяло беше толкова кораво, колкото и мраморните облегалки под лактите на Ривендж.

— Опит за изнасилване в мъжката тоалетна на мецанина. Погрижих се. Жената смята да повдигне обвинение.

— Мъжът държеше ли се на краката си, когато приключи с него?

— Да. Само дето можеше да си носи топките като обици. Освен това открих двама непълнолетни и ги изхвърлих от клуба. А един от охранителите вземаше подкупи от хората на опашката, затова го уволних.

— Нещо друго?

— Още една свръхдоза.

— По дяволите! Но не е от нашите продукти, нали?

— Не. Някакъв боклук, внесен отвън.

Хекс извади малко целофанено пакетче от задния джоб на кожените си панталони и го хвърли на бюрото.

— Успях да го докопам, преди линейката да пристигне. Ще наема допълнителен персонал, който да се справи с положението.

— Добре. Щом намериш копелето, което пласира боклуците си наоколо, искам да ми го доведеш. Държа лично да се погрижа за него.

— Окей.

— Имаш ли нещо друго за мен?

В тишината, която последва, Хекс преплете пръсти и се приведе напред. Тялото й беше изтъкано само от мускули, единственото изключение в твърдите му линии бяха малките й, щръкнали гърди. Хекс имаше съблазнително андрогенен вид, макар че, доколкото Преподобния беше чувал, си беше стопроцентова жена.