Бернар Вербер - Мравките

Всички касти по местата си! Женските и мъжките в залите с меховете за зареждане със захар! Артилеристите да напълнят коремите си в залите за органична химия!

Преди да се раздели с другарите си, войник 103 683-и излъчва феромон:

Успешна копулация! Не се тревожете, аз ще продължа разследването самостоятелно. Когато литнете в небето, аз ще поема към Големия термитник на изток.

Веднага щом се разделят, двамата убийци — едрият грубиян и дребничкият куц — се появяват. Те стържат стените и събират летливите феромони от разговора.

След трагичния провал на инспектор Гален и на пожарникарите Никола бе настанен в едно сиропиталище, разположено само на стотина метра от улица Сибарит.

Освен истинските сираци там пращаха и изоставени или бити от родителите си деца. Действително човекът е един от малкото видове, способен да изостави или да малтретира своето потомство. Тук малките човеци прекарваха години на изпитания, възпитавани с ритници в задника. Те растяха и закоравяваха. Повечето от тях по-късно попълваха редовете на професионалната армия.

Първия ден Никола прекара във вцепенение на балкона, гледайки гората. На следващия преоткри спасителното стоене пред телевизора. Апаратът бе сложен в трапезарията и възпитателите бяха доволни, че по този начин могат да се отърват от „досадниците“, като ги оставят да затъпяват в продължение на часове. Вечерта Жан и Филип — две други сирачета — го заразпитваха в спалнята:

— Какво се е случило с тебе?

— Нищо.

— Хайде, разказвай. Тук никой не пристига току-така на твоята възраст. Всъщност на колко си години?

— Аз знам. Май че родителите му са били изядени от мравки.

— Кой пък ви е разправил тази идиотщина?

— Някой си. Ще научиш кой, ако ни разкажеш какво се е случило с твоите родители.

— Пукнете.

Жан, който беше по-силният, сграбчи Никола за раменете, а Филип му изви ръката зад гърба.

Никола се откопчи и удари Жан по врата с опъната длан (както бе видял в един китайски филм по телевизията). Онзи се разкашля. Филии влезе в боя, като се опита да души Никола, който на свой ред го удари с лакът в корема. Отървал се по този начин от нападателя, който падна на колене превит одве, Никола отново се обърна към Жан и плю в лицето му. Другият се сниши и го ухапа по прасеца до кръв. Тримата млади човеци се търкулнаха между леглата, продължавайки да се бият като хамали. Накрая Никола се оказа повален.

— Кажи ни какво се е случило с твоите родители, инак ще те накараме да ядеш мравки!

Това изречение бе хрумнало на Жан по време на боя. Не беше недоволен от своето остроумие. Докато той държеше Никола притиснат към пода, Филип изтича да донесе няколко ципокрили, които тук не се срещаха никак рядко, и ги тикна в лицето му.

— Ето, виж колко са тлъсти!

(Като че мравките, чието тяло има твърда обвивка, биха могли да тлъстеят!)

Сетне го стисна за носа, за да го принуди да отвори устата си, и пусна в нея с отвращение няколко млади работнички, които и бездруго си имаха достатъчно грижи. В този момент Никола преживя най-голямата изненада в живота си. Беше много вкусно.

Учудени, че той не изплюва тази отвратителна храна, другите на свой решиха да опитат.

Залата с меховете нектар е едно от най-скорошните нововъведения в Бел-о-кан. Технологията на „меховете“ всъщност е заимствана от южните мравки, които от началото на големите горещини непрестанно настъпват на север.

Откритието на залата с меховете е станало, разбира се, по време на една победоносна война на Федерацията срещу тези мравки. При обществата на насекомите войната е най-богатият източник и носител на нововъведения.

Отначало белоканските легионери били ужасени, защото видели какво? Работнички, обречени да прекарат целия си живот увиснали от тавана с главата надолу и чийто корем е толкова издут, че надвишава по размери два пъти дори този на царицата! Южняците обяснили, че тези „обречени“ мравки представляват живи дамаджани, способни да съхраняват в прясно състояние невероятни количества сок, роса или нектар.

Всъщност достатъчно било да се доведе докрай идеята за „общественото хранилище“, за да се стигне естествено до идеята за „мравка-цистерна“ и тя да бъде приложена на практика. Изобретателните насекоми дразнели върха на корема на тези живи хладилници и те изпускали капка по капка или същинска струя от скъпоценния сок.

Благодарение на тази система южнячките устоявали на продължителните суши в тропическите области. По време на миграция те пренасяли на ръце своите мехове и разполагали с влага през цялото пътешествие. Ако може да им се вярва, тези дамаджани били толкова ценни, колкото и яйцата.