Рон Хаббард - Бойно поле Земя

По-младият лекар бе обучен, както повечето лекари, в зъболекарство. Прегледа няколко черепа, за да изучи предните и задните зъби. Бяха покрити със слой храна, който с времето почерняваше. Виждаха се няколко дупки.

Джони донесе малко сребро и живак, за да приготви лекарят от него пломби. Освен това направи дихателна маска, на която отворите над устата са запушени и се диша през ноздрите. Намери и няколко малки бормашини.

Планът им бе да кажат на всички психлоси, че има нова разпоредба да си оправят зъбите и да ги почистят. Казаха им, че може да ги боли, затова ще става с упойка. Психлосите останаха недоверчиви, защото компанията никога не се бе грижила за здравето им, но на ново място, нови правила.

Екипът направи нещо като поточна линия. Вкарват един психло, упояват го, махат му капсулата или капсулите, след това го местят на друга маса, където младият доктор му оправя зъбите, докато е още в упойка.

Така всеки психло, с изключение на първия, като влезе, ще види, че предния е под упойка и му оправят зъбите. Обясниха, че с металния анализатор на първата маса откриват дупките в зъбите.

Запретнаха ръкави и започнаха.

Поточната линия тръгна без засечка. Влизаше някой психло, махаха му металите от мозъка, преместваха го на другата маса за поправка на зъбите и го връщаха върху миньорска количка в помещенията на психлосите, за да се възстанови.

За да оправят всички, бяха необходими сто четиресет и четири работни часа — дванайсет дни.

Първите се бяха възстановили напълно преди в операционната да влязат последните. Оказа се, че имат много дупки по зъбите, дори се наложи да извадят тук таме някой зъб. Но как само блестяха зъбите им! Страхотно бяха впечатлени. Като минеха покрай някоя отразяваща повърхност се спираха, поемаха дъх, повдигаха маските си и се наслаждаваха на красивите си нови „усмивки“.

Самият факт, че един психло се възхищава на красивото, бе забележителна промяна.

Не станаха по-любезни. Но станаха по-приятни и по-поносими.

Кер не можеше да понесе как така другите минават през процедурата, а той не. Изобщо не знаеше, че няма капсули, но знаеше, че зъбите му не блестят. Тъй че се наложи да го упоят и да му почистят зъбите. С това се сложи край на цялата процедура.

Екипът започна да се приготвя да заминава.

— Сега всичко зависи само от теб, Джони — каза Маккендрик. — Внимавай, защото не знаем дали няма да се появят някакви остатъчни прояви на агресивност, наслоени от традицията, образованието. Надявам се най-после да разгадаеш математиката им.

Върнаха се в Абърдин.

Джони остана сам.

Чърк събра досиетата на служителите на компанията и ги занесе на Джони. Той ги прегледа едно по едно. Следващото под ред бе голямо, дебело досие, накапано с вода.

Взе го. Беше на някакъв Сот, помощник миньорски менажер на мината край Денвър. Джони никога не го бе виждал там — сигурно си бе стоял в стаята или офиса. Една от причините личеше от досието — Сот бе на сто и осемдесет години. Животът на психлосите траеше около сто и деветдесет години, което означаваше, че Сот не е бил особено свеж и жизнен.

Но в досието му пишеше и други интересни неща. От петдесет годишна възраст Сот не се бе завръщал на Психло. Бе кръстосал всички вселени — тук четири години, там две. Но никога не се бе връщал на Психло. Дори бе телепортиран директно от една вселена в друга. Това изненада Джони, защото мислеше, че както всички товари задължително минаваха през Психло, така и персоналът не може да пътува директно. Тъкмо това правило за задължително преминаване през Психло бе определило темповете на разрастване на империята. Ограниченията идваха от капацитета на платформата за телепортиране на Психло — в едно денонощие можеха да се извършат само ограничен брой приемане и изпращане на пратки.

Джони внимателно прегледа досието. След като завършил миньорско училище, Сот станал асистент по „рудна теория“. До петдесетата година всичко вървяло добре, когато изведнъж бил назначен като заместник менажер на компанията в някаква далечна планета. И през следващите сто и трийсет години постоянно го местили, винаги със същия ранг.

Това беше странно. Джони прегледа всяко едно листче и накрая намери сводка от деня, в който е бил преместен от Психло. Там пишеше: „Неподходящ за учителската професия. Фла, главен катрист, клиника Гру, Психло.“

Тази хартийка бе заточила едно същество за период от сто и трийсет години! Никакви други лоши прояви. Винаги си е вършил работата, нищо друго негативно.