Рон Хаббард - Бойно поле Земя

За зла участ този коридор се оказа доста натоварен. Кой ли не си намери оправдание да мине оттам, за да го види.

Най-напред дойде Криси.

— Ужасно съжалявам, че забравихме Пати. Мислех, че идваш след нас и ще се погрижиш за нея. Като видях, че я няма, веднага изтичах обратно, но ти беше излетял.

Зад Криси седеше Пати и гледаше право в Джони.

— Но не за това дойдох тук — каза Криси.

Извади иззад гърба си някакъв плик и започна да изважда от него разни неща. Един поглед бе достатъчен да разбере, че Драйс е намислил още нещо. Всичко бе в запечатани торбички, отбелязани с надписа: „Екземпляри, които не важат за размяна.“ Това бяха новите галактически пари. Имаше четири монети с различни размери и четири банкноти, също с различни размери. Монетите не си приличаха и по форма. Хартията и печатът бяха отлични. Джони не можеше да си представи какво им има.

— Тази монета — една единадесета от кредита — не е много лоша. Зелена е и не се вижда добре — каза Криси. — Монетата от три единадесети, синята, също не е прекалено лоша, защото и тя не се вижда добре. Червеният метал, петте единадесети, горе долу става. Но жълтата от шест единадесети е отвратителна.

За Джони беше новост Криси да вземе някакво отношение към парите. Вероятно през целия си живот не бе виждала пари.

— Но най-много исках да ти обърна внимание на банкнотите от хартия. Казах на Драйс, че ми е много неприятно! Тази банкнота е от един кредит. Но тази тук уж била от единайсет кредита, а пише „десет“.

— Такава е психлоската бройна система — каза Джони. — Базира се на единайсет, не на десет. „Десет“ означава една единайсетица плюс нула единици, което е равно на единайсет. Тъй че, единадесет кредитовата банкнота се изписва в цифри като „едно-нула“.

— Добре, ще ти повярвам — въздъхна Криси, — но ще ти кажа на какво се ядосах най-много. Ето, погледни тези. Тази е банкнотата „едно-нула-нула“. Пише сто, но стойността й е равна на сто двайсет и една бакноти от един кредит. Да, да, зная… Психлоски числа. — Показа на Джони още една. — А тази е „едно-три-три-едно“.

Джони ги взе да ги разгледа. Печатите им ставаха от големи по-големи. Хартията бе нова и лъскава.

— Съжалявам — каза Джони, — но не виждам какво не е наред.

— Ами лицето! — каза Криси. — Погледни. На монетите има твоя профил и на малките не се вижда, но на големите ясно личи. Носът! Твоя нос не е извит нагоре!

Джони все монетите. Да, носът наистина бе чип.

— И тези банкноти. Не ме е грижа, че било трудно да се възпроизведе точно, както каза Драйс. Нарисували са кожата ти сивкава. Клепачите на очите са прекалено големи. И Джони, ушите ти изобщо не са такива! Тези приличат по-скоро на хриле!

Джони разгледа банкетите. Несъмнено бяха променили портретите. След това се засмя. Все пак достатъчно си приличаше, за да не се повдигне това на въпрос. Но бяха направили леки промени, така че да прилича малко на силачи.

Страхотно! Така нямаше да го сочат наляво и надясно. Но Джони бе научил достатъчно за дипломацията.

— Съжалявам, че не ти харесват, Криси.

— О, не е това! Просто не си приличаш!

— Боя се, че струва ужасно скъпо, ако тепърва трябва да се промени портрета. Освен това ще станат големи неприятности. Може би при следващата емисия.

Това явно разочарова Криси, защото тя прибра всичко в плика и се отдалечи. Помисли си, че може би ще трябва да му носи обяда там, така както бе седнал.

Пати не си тръгна с нея. Остана и седна на пода. Все още изглеждаше замислена, но не така отнесена, както преди.

Дойде и Кер, последван от трийсет отбрани бивши военни — джамбичуи, дрокини, няколко хокнери. Кер само му каза здрасти и отмина, но като се изравниха с него, останалите го познаха. Така рязко се отдръпнаха в другия край на коридора, че за малко да се блъснат. Веднага побързаха да минат пред Кер.

Джони не пропусна да забележи.

— Кер! — извика той.

Джуджето се върна при него, а групата остана в другия край на коридора.

— Кер, какво си им наприказвал на тези бивши войници?

— Нищо — каза Кер. Кехлибарените му очи невинно просветваха иззад дихателната маска. — Просто понякога са малко опърничави.

— Е, каквото и да е било онова „нищо“, явно е свършило работа.

— Разбира се!

Кер се обърна и извика към групата:

— Спокойно, сега не ви е ядосан.

Те така открито си отдъхнаха, че Джони хвърли подозрителен поглед към Кер. Джуджето викна на един хокнерски офицер да ги заведе в гаража и да започнат да почистват машините. След това каза на Джони: