Рон Хаббард - Бойно поле Земя

Обърна огромния стол с облегалката към масата и като подложи няколко сгънати кожи върху седалката, вече можеше да се обляга върху масата и да следи отблизо лицето на онзи древен чинко, който го учеше как да произнася звуците. Според Джони то се гърчеше в прекалена сервилност и направо се подмазваше.

Не беше лесно да се научи английската азбука, но психлоската беше още по-трудна. Не можеше и да се сравнява с това, да се проследят оставените от дивеча следи и да се познае с точност до една минута преди колко време е минал оттук. Звуците и знаците на екрана му изглеждаха мъртви, а значенията им — невероятно сложни.

Само след седмица се убеди, че разбира. В него отново затрептя надеждата. Дори започна да вярва, че не е чак толкова трудно. „Б“ като „бивол“, „з“ като „зоологическа градина“, „х“ като „храна“ и „т“ като „ти“. Когато прочиташе същия текст на езика на психлосите, биволът, зоологическата градина и ти по някакъв необясним за него начин се превръщаха в лопата, кербанго и женски. След като накрая разбра от угодническите напътствия на чинкоса, че на психлоски тези думи започват с различни букви, беше сигурен, че е схванал същността.

Вече можеше да казва английската азбука и със затворени очи. Много по-трудно му беше с азбуката на психлосите, но накрая се справи и с нея. Запомни и най-незначителните нюанси в нейното звучене.

Джони знаеше, че няма време за губене. Диетата от сурови плъхове, която му беше наложена, щеше да го довърши. Той почти умираше от глад, тъй като не понасяше дори мисълта за тази храна.

Чудовището идваше всеки ден и следеше как се обучава. Докато беше тук, Джони не продумваше нищо. Знаеше, че сигурно изглежда смешен. А смехът на чудовището караше косите му да настръхват. Реши да не си отваря устата, когато то е наблизо.

Но това беше грешка. Скритите зад маската очи се мръщеха все по-гневно и по-гневно.

Триумфът от усвояването на азбуката трая много малко. През един чудесен слънчев ден чудовището дръпна рязко вратата и връхлетя като ураган.

Така се разкрещя, че решетките на клетката потрепераха. Джони очакваше всеки миг да го удари през лицето, ала чувството му за достойнство беше по-силно и той дори не трепна, когато то вдигна косматата си лапа.

Но чудовището посягаше към машината, а не към него. Постави ръчката в ново положение, за чието съществуване Джони дори и не беше подозирал.

Заля го истинска вълна от непознати образи и звуци!

Древният чинко каза на английски:

— Поднасям извиненията си на почитаемия ученик и го моля да ми прости дързостта, но сега ще започнем упражнения за постепенно изграждане на асоциации между предметите, знаците и думите.

Картините се появяваха в друга последователност. Първо чу звука „х“ и се показа съответствуващата му буква. След това същият звук на езика на психлосите и неговото изображение. Знаците и звуците се сменяха все по-бързо и по-бързо, докато накрая почти не можеха да се разграничават.

Джони беше толкова заинтригуван, че не забеляза кога чудовището си е отишло.

Беше изправен пред нещо ново. Ръчката беше толкова голяма и преместването й му струваше толкова много усилия — дори и не подозираше какво би се случило, ако я натисне по-силно.

Е, добре, ако с едно преместване НАДОЛУ се получаваше това, какво ще стане, ако я натисне НАГОРЕ?

Опита.

Сякаш нещо се стовари със страшна сила върху главата му.

Сенките на металната решетка се завъртяха пред очите му с такава бързина, че едва не загуби съзнание. Трябваше да измине доста време, преди да се престраши и да направи още един опит.

Резултатът беше същият!

Едва се задържа на стола.

Отдръпна се назад и погледна машината с подозрение.

Какво излизаше от нея?

Слънчева светлина?

Опита отново и позволи силата й да се стовари върху ръката му.

Усети топлина.

Ушите му забучаха.

Застана внимателно отстрани и забеляза, че в прозорчето се появяваха картинки. Изведнаж съвсем неочаквано звуците започнаха да изникват в съзнанието му, без да ги чува.

— Във вашето подсъзнание сега ще се отпечата азбуката. А, Б, В…

Какво беше това? Да не би да може да чува и с ръцете си? Не, това беше невъзможно. Не долавяше звуци, а само някакъв странен звън.

Машината проникваше по някакъв начин в главата му, без да издава звук!

Отстъпи още малко назад. Влиянието й върху него отслабна. Приближи се и усети, че мозъкът му ще се пръсне.

— Сега ще чуете същите звуци на психлоски.