Рон Хаббард - Бойно поле Земя

Седеше сломен до решетката, когато се появи чудовището.

То спря пред вратата и погледна вътре. В лапите си носеше някакъв метален предмет. Огледа пълната с кал клетка и за момент Джони си помисли, че може би ще осъзнае невъзможността да се живее в такова отвратително кално и влажно място.

Но чудовището си отиде.

Джони реши, че няма да се върне, ала то се появи отново. В лапите си държеше металния предмет, но носеше и огромна разклатена маса и голям стол.

Чудовището едва се провря през вратата с товара си — тя и без това беше малка за него. Но все пак успя, постави масата на пода и сложи върху нея металния предмет.

Отначало Джони помисли, че столът е предназначен за него, но много скоро бе разочарован. Чудовището постави стола до масата и се тръшна върху него. Краката му се забиха дълбоко в калта, сякаш щеше да потъне в нея.

То посочи странния предмет. След това извади двете книги от джоба си и ги хвърли върху масата. Джони посегна към тях. Не се беше надявал да ги види отново, а точно бе започнал да възприема написаното.

Чудовището хвана ръката му и я насочи към предмета. Размаха лапа над книгите, сякаш му забраняваше да ги пипа, и отново посочи предмета.

Джони едва сега забеляза, че зад нещото на масата имаше торба, пълна с дискове с диаметър колкото две педи.

Чудовището извади един от тях и го огледа. В средата му имаше дупка, а около нея — концентрични улеи. То постави диска върху машината — дупката съвпадаше точно с малкия цилиндър.

Ръцете на Джони бяха разранени от белезниците и той беше безкрайно подозрителен към всяко непознато нещо. Всичко, свързано с чудовището, беше дяволско, подло и опасно. Знаеше го от опит. Да печели време, да наблюдава внимателно и да се учи — това беше единственият начин да възвърне някога свободата си.

Чудовището показа двете прозорчета върху предната част на машината. След това посочи ръчката до тях.

Натисна я надолу.

Очите на Джони се разшириха и той отстъпи назад.

Предметът говореше!

Чу ясно като камбанен звън: „Извинете…“

Джони продължаваше да отстъпва. Чудовището го блъсна в гърба и го запрати към масата с такава сила, че той удари гърлото си в ръба й. След това вдигна предупредително пръст към него.

Отново бутна ръчката нагоре. Джони се изправи на пръсти и този път успя да види, че дискът се върти в обратна посока.

Чудовището за втори път натисна ръчката надолу. Предметът каза: „Извинете, аз съм…“ Сетне я постави в средно положение и машината спря. Вдигна я нагоре и дискът отново се завъртя обратно.

Джони се опита да разгледа машината отдолу и отзад. Беше сигурен в едно — това не беше живо същество. Нямаше нито уши, нито нос, да не говорим за уста. Не, всъщност имаше уста — един малък кръгъл отвор отпред, ала той не помръдваше. От него просто излизаше звук. Но говореше езика на Джони!

Чудовището натисна ръчката надолу и предметът каза: „Извинете, аз съм вашият…“ Този път Джони видя някакви странни заврънкулки в горното прозорче и едно чудновато лице, което го гледаше от долното.

Чудовището блъсна ръчката нагоре и завъртя още веднаж диска в обратна посока. Постави я в средно положение. Посочи с огромния си нокът първо предмета, а после главата на Джони.

Той забеляза, че чудовището върти ръчката само наляво от изходното положение. Този път обаче я мръдна надясно и надолу, знаците в горното прозорче станаха други, а картината остана същата. Чу се някакъв непознат за него говор.

Чудовището дръпна ръчката обратно — в изходно положение, наляво и надолу. Отново се появиха съвсем различни знаци и звуци, но образът в долното прозорче не се промени.

То като че ли се усмихваше зад стъклото на маската. Повтори тези действия и посочи гордо себе си. Изведнаж Джони разбра, че това, което чуваше, е езикът на чудовището.

Обзе го изгарящо любопитство.

Пресегна се и отмести лапата му. Беше му трудно, защото масата бе висока и голяма, но в момента нищо не беше в състояние да го спре.

Той сам натисна ръчката нагоре и след това наляво. Сетне я дръпна надолу. Машината каза: „Извинете, аз съм вашият учител…“ Джони я премести пак, но този път надясно и се чуха странни звуци на непознат език. Върна я в средно положение и отново чу езика на психлосите.

Чудовището го гледаше отблизо, с подозрение. Наведе се — проблясващите му кехлибарени очи се оказаха на едно ниво с лицето на Джони. Направи колебливо движение към машината, сякаш искаше да я вземе и да я отнесе.