Роберт Догерти - Зона 51

— Лоша работа! — промърмори Гуалкмай и ръката му неволно се премести върху дръжката на меча. За негова изненада Донхад вдигна ръце и извика на техния роден език:

— Зная, че не можете да ме разберете. Тъкмо затова използвам този език.

Гуалкмай я погледна така, сякаш си е изгубила ума.

— Прави, каквото правя аз — продължи тя, очевидно обръщайки се към единствения присъстващ, който можеше да я разбере — Гуалкмай. — Трябва да ги накараме да повярват, че сме част от онова, пред което се прекланят.

Но не се получи точно така. Една жена изпищя уплашено и сред тълпата настъпи паника. Хората от първите редици се обърнаха и започнаха да разблъскват застаналите зад тях. Само след броени минути нямаше жива душа в радиус от неколкостотин метра наоколо.

— Няма що, страхотно се получи! — кимна Гуалкмай.

— Е, поне им дадохме храна за размисъл — отвърна Донхад и метна раницата си на рамо. — Да тръгваме.

Авалон

Мерлин отправи поглед през езерото към хълма, на който бе прекарал целия си съзнателен живот.

Гъста мъгла се стелеше над водата и скриваше подножието на хълма, превръщайки го в някакво призрачно, увиснало във въздуха видение. Увит във вързоп, Екскалибур бе скрит под наметалото му.

Мерлин беше решил, че не може да чака появата на онзи, за когото бе предназначен мечът. Други вече бяха постъпвали по този начин през минали векове и това не бе довело до нищо добро. Нямаше представа къде трябва да отиде, но усещаше дълбока увереност, че е дошло време да предприеме нещо.

Той отмести поглед от острова. Всяка посока му се струваше еднакво добра. На юг например имаше райони, където саксите се държаха здраво. А на север земите бяха завладени от свирепи варвари, които боядисваха лицата си в синьо и избиваха всички нашественици.

Тогава — на запад?

Мерлин бе чул слуховете за един крал на име Утер, който управлявал в Корнуел. Изглежда беше силен мъж, тъй като бе успял да обедини няколко съседни кралства и да създаде нещо като съюз, който да се противопоставя на саксите. Мечът щеше да е от полза за такъв човек.

Освен това Мерлин носеше и Граала отзад в раницата си. Него не смяташе да предава. Съдейки по записките, Граалът бе много по-важен от меча. Каквото и да се случеше от тук нататък, Мерлин бе твърдо решен да бъде единственият, който знае къде е скрит Граалът.

521 г.сл.Хр., Англия

През двата дни на полет с Чи Ю Артур задълбочено изучаваше информацията, събрана от сензорите на летящото чудовище. Когато пристигна на големия остров, той задържа и разпита неколцина души, които откри през нощта. Страната се разкъсваше от разпри и интриги, за което говореха постоянните въоръжени стълкновения между дребните земевладелци и успехите на отвъдморските нашественици, които не само тероризираха населението по крайбрежието, но и разполагаха със собствени селища на острова.

Според сензорите Екскалибур отново бе върнат в ножницата и в момента се намираше в западния край на острова, в най-голямото и най-добре организирано кралство — Корнуел. Местният велможа обитаваше замък, построен върху стръмна канара, която се издигаше на скалистия бряг. Тъкмо там Артур реши да се появи в целия си блясък.

Слънцето вече се спускаше над хоризонта, когато от облаците ненадейно изникна Чи Ю и се приземи сред огнено дихание на хълма южно от Тинтейджъл, замъка на Утер.

Авалон

Донхад прелистваше разхвърляните върху масата в подземието на Авалон документи. Беше прочела повечето от тях при предишното си посещение и почти веднага забеляза какво обединяваше онези, които сега бяха струпани на масата. Тя вдигна глава, когато в стаята влезе Гуалкмай.

— Мечът и Граалът са изчезнали — потвърди подозренията й той.

Донхад посочи книжата.

— Наблюдателят е изучавал сведенията за тях. — Тя вдигна един лист, върху който бяха изписани пророчества за появата на всесилен крал, и отчаяно поклати глава. — Тук има толкова много глупости! Измислици, събирани или сътворявани от уаджетите .

— Направо е чудно, че Орденът издържа толкова дълго — поклати глава Гуалкмай. — Какво ще правим сега?

— Ще търсим меча и Граала.

— Ще дойдат и други — или ще пратят някого.

Донхад кимна.

— Сигурно ще се опитат да възстановят нарушеното примирие.

— Че защо им е да го възстановяват? Защо вместо това да не сложат ръка на Граала и меча?

— Защото и двете страни са допускали грешки — обясни спокойно Донхад. — Аспасия дълго време е бил без връзка, а Артад е предприел някои прибързани действия при появата си. Нужно им е повече време, за да оправят нещата и да планират бъдещите си действия. Освен това…