Роберт Догерти - Зона 51

Охраната остана в преддверието.

Докторът отведе Търкот в първи кабинет. Круз беше около петдесетгодишен, с посребрени коси и луксозни очила. Изглеждаше във великолепна за възрастта си форма и се държеше хладно, но възпитано.

— Съблечете се до кръста — нареди лекарят.

Търкот си спомни прякора, с който го наричаше Прага — мръвка. Все повече започваше да се чувства като нещо такова. Докато следеше как доктор Круз пълни с упойка спринцовката, идеше му да хване сам иглата и да се зашие. И по-лошо се бе наранявал по време на учения.

— Прегледахте ли пострадалия пилот? — попита Търкот, докато му правеха инжекция.

— Да.

Търкот изчака няколко секунди, но не последва продължение.

— Как е той?

— Фрактура на черепа. Мозъчен кръвоизлив. Имал е късмет, че не са му махнали каската, иначе отдавна да е издъхнал.

„Имаше късмет, че аз бях там“ — поправи го мислено Търкот.

— Дойде ли в съзнание?

— Не. — Круз прибра спринцовката и взе хирургическа игла с конец. Изглеждаше като човек, вглъбен в собствените си мисли.

Търкот отмести поглед, докато докторът зашиваше краищата на раната му и се замисли за положението си. Ако Прага го е подозирал в нещо, не е имал време да сподели с съмненията си, тъй като двамата пазачи се навъртаха само около фон Сеект. А това означаваше, че поне засега пътят към свободата е чист.

— Почакайте тук — нареди докторът, след като приключи с превръзката.

Той отиде в съседния кабинет, но не забеляза, че вратата зад него остана леко открехната. Търкот вдигна глава и откри, че може да наблюдава какво става в другата стая с помощта на стенното огледало. Надвесен над умивалника, Круз си миеше ръцете. Изведнъж спря, подпря се на ръба на мивката и втренчи поглед в огледалото, като си мърмореше нещо.

Всичко това се стори доста необичайно на Търкот. Накрая лекарят бръкна в джоба на престилката си и извади ампула с пластмасово капаче. Загледа се в съдържанието й, сетне въздъхна дълбоко и се насочи към отсрещната врата, със спринцовка в ръка.

Търкот скочи от операционната маса и предпазливо надникна в кабинета на Круз. На бюрото бяха разхвърляни документи. Търкот забеляза, че една от папките е с името на фон Сеект. Приближи се и я отвори.

Най-горният лист беше смъртен акт, подписан с днешна дата в горния десен ъгъл. Причина за смъртта: „дихателна недостатъчност“.

Търкот завъртя дръжката на вратата към втори кабинет. Круз замръзна, вдигнал спринцовката над оголеното рамо на стареца.

— Не мърдай! — нареди Търкот, докато измъкваше деветмилиметровия броунинг от кобура си.

— Ама вие какво си въобразявате? — попита лекарят със зачервено лице.

— Остави веднага спринцовката.

— Ще докладвам за вас на генерал Гулик — оплака се докторът, но все пак положи спринцовката на масичката.

— Какво става? — попита фон Сеект на немски.

— След секунда ще узнаем — успокои го Търкот, без да отклонява пистолета от челото на лекаря. — Какво има вътре? — попита той и посочи спринцовката.

— Ами, лекарството му… — смотолеви Круз.

— Е, значи и на теб няма да навреди, нали? — попита Търкот с усмивка, взе спринцовката и я доближи до шията на доктора.

— Аз… не… но… — Круз замръзна, почувствал опрения в кожата му метален връх.

— Случайно да е нещо, което предизвиква „дихателна недостатъчност“?

— О, не — изхриптя Круз с разширени от ужас очи.

— Тогава няма никакви противопоказания да ти инжектираме лекарството на теб, нали? — заяви Търкот и притисна още по-силно иглата.

Пот изби по челото на доктор Круз. Търкот постави палец върху буталото.

— Няма проблем, нали, докторе?

— Моля ви. Недейте — прошепна лекарят.

Фон Сеект не изглеждаше никак изненадан от развоя на събитията. Тъкмо си обличаше ризата.

— Какво има вътре, докторе? Имайте предвид, че моят ранен приятел е прекарал доста тежка нощ. Не бих го предизвиквал, защото може да стане неконтролируем.

— Това е инсулин.

— И какво смятахте да постигнете с него? — поинтересува се фон Сеект.

— Предозирането му води до сърдечна слабост.

— Смъртният ви акт вече е написан — обърна се Търкот към стареца. — Лежи на бюрото му в съседната стая. Оставил е празно място за часа на смъртта, но датата е днешната.

— Ах, след всичките тези години — въздъхна фон Сеект и поклати глава. — И вие се смятате за лекар. Знаех, че генерал Гулик е зъл човек, но не очаквах чак толкова. Та вие сте се клели да спасявате човешки живот!