Роберт Догерти - Зона 51

— Втората част — корабът-майка — е съвсем друга история. — На екрана се появи издължено тяло с форма на пура, също разположено в голям, изсечен в скалите, хангар. Невъзможно беше да се определят размерите на обекта от снимката, но дори в двуизмерна проекция се създаваше впечатление за нещо грамадно. — През изминалите години корабът-майка беше костелив орех за най-добрите ни учени, но изглежда най-сетне разполагаме с достатъчно познания върху системите за управление, за да задействаме двигателите му. Тъкмо за това се готвим в момента. Ще бъде…

— Ще бъде истинско бедствие, ако ги задействаме — прекъсна го фон Сеект, като гледаше към Дънкан. — Нямаме никаква представа на какъв принцип работят. О, да, глупаците от реверсивния отдел ще ви кажат, че познават добре системата за управление, но това няма нищо общо с механиката и физическите принципи на самия двигател. Все едно да накарате някого да подкара атомен бомбардировач, само защото знаел да управлява кола, а щурвалът на бомбардировача много приличал на волан. Това е безумие.

Лявата вежда на генерала трепкаше нервно, но гласът му остана спокоен.

— Благодаря ви, доктор фон Сеект, но вече приключихме с обсъждането на този въпрос. Никога няма да можем да разберем принципите на кораба-майка, ако не правим опити да го изследваме. Същият метод приложихме при скакалците и…

— И все още нямаме понятие за начина, по който се задвижват — подхвърли фон Сеект.

— Но затова пък летим на тях и ги използваме — рече доктор Ферел, физикът. — С всеки ден се приближаваме все повече до тайните им.

— Опасна игра с нещо, което не разбираме — парира фон Сеект.

— Тестовете рисковани ли са? — попита Дънкан, доста спокойна в сравнение с развълнувания и възбуден фон Сеект.

Гулик втренчи поглед в нея. Точно преди срещата бе прегледал отново секретното досие, което му бе донесъл Кенеди. Знаеше за Дънкан повече, отколкото вероятно тя самата за себе си. На тридесет и седем, два пъти разведена, син в частно училище във Вашингтон, докторат по медицинска биология от Станфърд, успешна кариера в бизнеса и сега, благодарение на връзките й с първата дама, политическо назначение на вероятно най-нестабилния пост в администрацията. Разбира се, Гулик не се съмняваше, че президентът не е съвсем наясно с функциите на „Меджик-12“. Това беше една от спасителните вратички, свързани с проекти с подобно ниво на засекретеност. Понеже малцина имаха достъп до поверителната информация, често ги забравяха в голямата картина.

— Госпожо — поде Гулик, решил да смени подхода, — всичко е рисковано, но изпитателните полети са едно от най-опасните занятия в съвременния свят. Аз самият също съм бил пилот-изпитател в началото на кариерата си. За една година във военновъздушната база Едуардс осмина от дванадесетте члена на нашата ескадрила загинаха, откривайки дефекти в конструкцията на машините. А тук става въпрос за извънземни технологии. Не ние сме конструирали тези апарати. Но имаме едно преимущество — добави генералът. — Провеждаме изпитания на техника, която работи. Най-голямата опасност, с която се срещах като пилот-изпитател, бе да натоваря машините до степен, при която те ще полетят. В случая ние знаем, че тези апарати могат да летят. Въпросът сега е да разберем как летят.

Гулик извъртя леко креслото и посочи кораба-майка, положен в своята люлка от стоманени подпори.

— Малко повече от сто и тридесет часа остават до първия изпитателен полет. Но преди това възнамеряваме да включим за малко двигателите, за да видим какво ще стане. Това е и причината, поради която сме се събрали тук — за да се уверите с очите си, само след няколко часа, че няма никаква опасност. Няма да вдигаме кораба във въздуха, просто ще поставим пилот на контролния пулт, който да задейства за кратко двигателите и после да ги изключи. Не го пращаме на заколение. Тук, при нас, работят най-добрите мозъци на страната.

Фон Сеект изсумтя недоволно.

— И през осемдесет и трета също разполагахме с най-добрите мозъци, което не попречи…

— Достатъчно, докторе — прекъсна го остро Гулик. — Решението е взето. Срещата ни имаше информативен характер, а не целеше обсъждане. Точно в тринадесет часа местно време двигателите на кораба-майка ще бъдат включени за десет секунди и сетне ще ги изключим. Така е решено — повтори той. — А сега, да продължим ли с дневния ред?

През следващите тридесет минути заседанието продължи без непредвидени прекъсвания. Накрая Гулик отново взе думата.