Роберт Догерти - Зона 51

След като приключи с тази статия, професорът се върна към показалеца, който го бе довел до тук: връзката между нацистите и Атлантида. В навечерието на Втората световна война нацистите изпратили експедиции и към двата полюса в търсене на следи от Атлантида или Туле, и на изгубени реликви като Свещения граал. А също и в Централна Америка, където има пирамиди, не толкова големи, колкото са египетските, но със старорунически надписи.

Нейбингър отново се почеса замислено. Какво са открили нацистите, че да ги отведе при Голямата пирамида и до тайната зала, неоткрита в продължение на четири хиляди години? Дали не са се научили да разчитат старите руни, сдобивайки се с важни източници на информация? Ако историята на Каджи е правдива, почти нямаше съмнение, че са разполагали с конкретни сведения за местонахождението на долната зала.

Нейбингър изчисти екрана и се върна при търсачката на думи. Сетне бавно изписа името, което бе научил от Каджи:

фон Сеект

Една препратка. Нейбингър извика статията на екрана. Беше посветена на петдесетгодишнината от хвърлянето на атомната бомба над Хирошима и в нея се говореше за разработването на атомното оръжие през Втората световна война. Нейбингър запрелиства статията. Фон Сеект бе сред имената на физиците, работили върху конструирането на първата атомна бомба.

Но според Каджи, фон Сеект бе дошъл тук с нацистите. Как тогава в края на войната се бе озовал в Америка? Защо им е трябвало на немците да водят атомни физици във Великата пирамида? И най-важното: какво е открил фон Сеект в саркофага на долната зала през 1942 година?

Изведнъж си спомни за нещо, което бе надраскал в бележника си само преди няколко часа и пръстите му замръзнаха над клавиатурата. Пресегна се към раницата и извади бележника. Беше работил върху надписите от долната зала, над мястото, където някога е лежал саркофагът. Разполагаше само с частичен превод на посланието от стената:

МОГЪЩО СЛЪНЦЕ

ЗАБРАНЕНО

РОДНО МЯСТО (???) КОЛЕСНИЦА (???) НИКОГА

ОТНОВО

(???) ГИБЕЛ ЗА ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА

Какво беше това? Заклинание срещу потенциални грабители? Или конкретно предупреждение за онова, което бе взел фон Сеект? Но защо е трябвало съюзниците да прикриват проникването на нацистите в пирамидата?

Заради нещо далеч по-важно от обикновено археологическо откритие?

Имаше един начин да узнае. В края на статията бе отбелязано, че фон Сеект се радва на добро здраве и живее в Лас Вегас. Нейбингър изключи компютъра и се изправи. Да върви по дяволите бюджетът, тук имаше голяма загадка и той единствен я бе надушил. Нейбингър напусна решително университетската библиотека, отскочи до най-близката самолетна агенция и поръча билет до Щатите, с междинна спирка остров Бимини.

След това се свърза по телефона с Невада и поиска от „Справки“ адреса и телефона на фон Сеект. Имаше само един абонат с подобно име, Вернер фон Сеект. Когато набра номера развълнуван, за своя неприятна изненада откри, че ще трябва да разговаря с телефонен секретар. Все пак изчака сигнала за начало на записа и произнесе с равен глас:

— Професор фон Сеект, казвам се Питър Нейбингър. Работя в отдела по египтология към Бруклинския музей. Бих искал да разговарям с вас за Голямата пирамида, тъй като според мен имаме общи интереси по въпроса. Току-що разчетох някои от надписите в долната зала, която вероятно и вие сте посещавали преди много години. Ето текста: „Могъщо, слънце. Забранено. Родно място, колесница, никога отново. Гибел за всички живи същества“. Дали не бихте могли да хвърлите малко светлина върху смисъла на това послание? Моля, оставете съобщение за възможна среща на моя телефонен секретар. — И Нейбингър добави телефонния си номер.

Лас Вегас, Невада

Време до излитането — 133 часа

— Без лечение — около година, плюс минус шест месеца. С лечение най-много още половин година.

Старецът дори не трепна, докато изслушваше присъдата на доктор Круз. Той кимна спокойно, изправи се и стисна с костеливата си ръка черния, лакиран бастун.

— Благодаря ви, докторе.

— Можем да започнем процедурите още утре сутринта, професор фон Сеект — побърза да вметне доктор Круз, сякаш да намали неприятния ефект от предишните си думи.

— Хубаво.

— Искате ли да ви предпиша… — Круз спря, повлиян от властния жест на професора.

— Няма нужда. Всъщност, за мен не е изненада. Намекнаха ми, че това може да е причината още при предишния ми преглед в болницата. Исках само да потвърдя съмненията си и да ви дам възможност да ми го съобщите лично. Охраната ще ме откара у дома.