Айзек Азимов - Пътят на марсианците

В това всъщност нямаше никакъв избор. Лонг бе доста известен на Марс и печелеше добре като минен инженер. Беше приятел на комисар Санков и вече бе участвал в една-две кратки боклукчийски мисии. Не можеш да отхвърлиш някого просто така, без да го изпиташ, въпреки че изглеждаше странно. Защо му е на един минен инженер със спокойна служба и добри пари да се цапа в космоса?

Риос изобщо не зададе на Лонг този въпрос. Партньорите-боклукчии са принудени да бъдат в толкова тясна близост помежду си, че любопитството е желателно, а понякога дори и необходимо. Но Лонг говореше толкова много, че сам отговори на въпроса:

— Трябваше да дойда тук, Марио — каза той. — Бъдещето на Марс не е в мините — то е в космоса.

Риос се чудеше какво би се получило, ако опита да пътува сам. Всички твърдяха, че е невъзможно. Даже като се приспаднеха изпуснатите възможности, когато трябва да оставиш вахтата, за да поспиш или да се погрижиш за други неща, беше добре известно, че сам в космоса човек би изпаднал в непоносима депресия за сравнително кратко време.

Взимането на партньор на борда правеше възможно шестмесечно пътуване. Постоянният екипаж би бил по-добро решение, но никой боклукчия не би могъл да спечели с кораб, достатъчно голям, за да побере такъв. Парите щяха да отидат само за задвижването му!

Дори и двама не намираха пътуването в космоса за особено забавно. Обикновено трябваше да сменяш партньорите всеки път и с някои от тях можеше да останеш за повече време, отколкото с други. Виж Ричард и Канют Суенсън. Работеха в екип на всеки пет-шест пътувания, защото бяха братя. И все пак, винаги, когато го правеха, след първата седмица напрежението и враждебността непрекъснато нарастваха.

А, добре. Космосът беше чист. Риос би се почувствал мъничко по-добре, ако се върнеше в кабината и загладеше донякъде кавгата с Лонг. Можеше също да покаже, че е стар космически вълк, който приема раздразненията на космоса, когато се случват.

Той стана и направи трите стъпки, необходими, за да стигне до късия, тесен коридор, който свързваше двете помещения на космическия кораб.

Риос за пореден път застана загледан за миг на вратата. Лонг се бе съсредоточил в мигащия екран.

— Усилвам термостата — навъсено каза Риос. — Всичко е наред — можем да си позволим енергията.

Лонг кимна.

— Както искаш.

Риос колебливо пристъпи напред. Космосът беше чист, тъй че по дяволите седенето и взирането в празната, зелена, беззвучна линия.

— За какво говореше земянинът? — попита той.

— Главно за историята на космическите пътешествия. Стар проблем, но го представя добре. Показва всякакви неща — рисувани филмчета, трикова фотография, кадри от стари филми, всичко.

Сякаш, за да илюстрира думите на Лонг, брадатата фигура се скри от поглед и на екрана се показа напречен разрез на космически кораб. Хайлдър продължаваше да говори, като посочваше интересни белези, които се появяваха в схематичен цвят. Комуникационната система на кораба се очерта с червено, докато разказваше за нея, складовете, протонният микрореакторен двигател, кибернетичните вериги…

После Хайлдър се върна на екрана.

— Но това е само пътническото отделение на кораба. Какво го задвижва? Какво го издига от Земята?

Всички знаеха какво задвижва космическия кораб, но гласът на Хайлдър беше като наркотик. Той накара задвижването на кораба да прозвучи като вековна тайна, като последно откритие. Дори Риос почувства леко вълнение от напрежение, макар да беше прекарал по-голямата част от живота си на борда на кораб.

— Учените го наричат с различни имена — продължаваше Хайлдър. — Наричат го Закон за действието и противодействието. Понякога го наричат Трети закон на Нютон. Друг път — запазване на инерцията. Но не е необходимо да го наричаме както и да било. Можем просто да използваме здравия си разум. Когато плуваме, ние избутваме водата назад и се придвижваме напред. Когато ходим, се отблъскваме от земята и се придвижваме напред. Когато караме жиролет, изтласкваме въздуха назад и се придвижваме напред.

Нищо не може да се придвижи напред, ако нещо друго не се придвижи назад. Това е старият принцип „Не можеш да получиш нещо за нищо“.

А сега си представете как космически кораб, който тежи сто хиляди тона, се издига от Земята. За да направи това, нещо друго трябва да се придвижи надолу. Тъй като корабът е извънредно тежък, надолу трябва да се придвижи огромно количество вещество. Всъщност, толкова много, че на борда няма място за всичкото. Зад кораба трябва да се построи специално отделение, за да го побере.