Станислав Лем - Урановите уши

Пирон решил да надхитри злия владетел. Когато се обаждал на приятелите си, вместо «бунт» казвал «обувки», вместо «заговорнича» — «правя отливка» и по този начин подготвял въстанието. А Архиторий се чудел как така неговите поданици изведнъж са се заели с обущарство, защото не знаел, че когато казват «да го сложим на калъп», това означава «да го набием на огнен кол», а изразът «тесни обувки» се отнася за неговата тирания. Но тези, към които Пирон се обръщал, не винаги го разбирали добре, защото не можел да им разкрие по друг начин своите планове освен с обущарска реч. Обяснявал им ги и така, и иначе, а когато видял, че не разбират, веднъж телеграфирал непредпазливо: «да дерем плутониеви ивици», уж че за обувки. Но тук кралят се ужасил, защото плутоният е най-близък роднина на урана, а уранът — на тория, нали той се казвал Архиторий. Затова изпратил веднага бронирани стражи, които хванали Пирон и го хвърлили върху оловния паркет пред лицето на краля. Пирон не признал нищо, но кралят го затворил в паладиевата кула.

Всякаква надежда напуснала палатинидите, но дошло уреченото време и се върнал в техния край Космогоник, създателят на трите планети.

Погледнал отдалече реда, който царял на Актинурия, и си казал: «Така не може да бъде!» След което изпрел най-тънко и най-твърдо лъчение, поставил в него като в пашкул своето тяло, за да чака завръщането му, а сам приел формата на беден войник от обоза и слязъл на планетата.

Когато паднал мрак и само далечните планини осветявали със студен пръстен платинената долина, Космогоник искал да се доближи до поданиците на крал Архиторий, но те го избягвали с най-голяма тревога, страхувайки се от уранова експлозия, а той напразно гонил ту един, ту друг, защото не разбирал причината да бягат така от него. Обикалял по хълмовете, подобни на рицарски щитове, със звънящи крачки, докато не стигнал до подножието на кулата, в която Архиторий държал окования Пирон. Видял го Пирон през решетките и Космогоник му се сторил, макар и под формата на скромен робот, различен от всички палатиниди, тъй като изобщо не светел в тъмното, а бил тъмен като труп. Това било така, защото в доспехите му нямало и частица уран. Пирон искал да го повика, но устата му била занитена, затова само хвърлял искри, удряйки главата си в стената на своя затвор, а Космогоник, като видял блясъка, се приближил до кулата и погледнал през решетките на прозорчето. Пирон не можел да говори, но можел да звъни с оковите си, така че иззвънил на Космогоник цялата истина.

— Търпи, чакай — рекъл му той — и ще дочакаш.

Космогоник отишъл в най-дивите планини на Актинурия и три дни търсел кадмиеви кристали, а когато ги намерил, изковал от тях листи, удряйки ги с паладиеви камъни. Изрязал от кадмиевите листи наушници и ги сложил пред прага на всеки дом. А палатинидите, които ги намирали, се чудели и ги слагали веднага, защото било зима.

През нощта сред тях се появил Космогоник и толкова бързо движел една разжарена пръчка, че се получавали огнени линии. По този начин им пишел в тъмнината: «Вече можете да се приближите без опасения, кадмият ще ви предпази от урановата гибел». Те обаче мислели, че е кралски шпионин и не се доверявали на съветите му. Разгневил се Космогоник, че не му вярват, отишъл в планините и събрал там уранова руда, стопил я на сребрист метал и изсякъл от него блестящи дукати; на едната им страна се намирал сияйният профил на Архиторий, а на другата — изображение на шестстотинте му ръце.

Натоварен с урановите дукати, Космогоник се върнал в долината и показал на палатинидите чудо невиждано: хвърлял дукатите надалече от себе си, един след друг, така че от тях се образувала звъняща купчина, и когато хвърлил още един дукат над нормата, въздухът затреперил, от дукатите плиснало сияние и те се превърнали в бяло пламтящо кълбо, а когато вятърът издухал всичко, останал само кратер, стопен в скалата.

След това Космогоник започнал да хвърля за втори път дукати от чувала, но по друг начин, защото щом хвърлел един дукат, веднага го покривал отгоре с кадмиева плочка и макар че се получила купчина, шест пъти по-голяма от предишната, не се случило нищо. Повярвали му тогава палатинидите, струпали се на едно място и с най-голямо удоволствие веднага направили заговор срещу Архиторий. Искали да свалят краля, но не знаели как, защото дворецът му бил заобиколен с лъчиста стена, а на подвижния мост стояла машина-палач и който не знаел паролата, го разсичала на парчета.