Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

— Бога ми, така е. Не исках да кажа това. — За момент обхванах главата си с ръце. Възпитан в откритото, свободно общество на Земята, аз все не можех да усвоя протокола или безстрастието, толкова ценено от кархидейците. Знаех какво е крал, историята на самата Земя гъмжи от тях, но ми липсваше придобит от опита усет за право… за такт. Вдигнах чашата си и сръбнах от горещата и силна напитка. — Е, добре, няма да казвам на краля всичко, което възнамерявах да кажа, когато можех да разчитам на вас.

— Добре.

— Защо да е добре? — запитах.

— Вижте какво, господин Ай, вие не сте невменяем. Аз също не съм невменяем. Само че, разбирате ли, нито аз, нито вие сме крале… предполагам, всъщност вие сте възнамерявали да заявите на Аргавен, че мисията ви тук е да се опитате да присъедините Гетен към Вселенския съюз. И всъщност това му е вече известно; защото, както знаете, аз му казах. Застъпих се за вашата кауза, опитах се да го заинтересувам от вас. Само че действувах неумело, не избрах подходящия момент. Тъй като лично аз съм много заинтересуван, забравих, че е крал и не гледа на нещата разумно, а като крал. Всичко, което му казах, за него значи чисто и просто, че властта му е застрашена, че кралството му е прашинка в пространството, че царуването му е посмешище за хората, които управляват сто свята.

— Но Вселенският съюз не управлява, той съгласува. Властта му е фактически властта на членуващите в него държави и светове. Ако се присъедини към Вселенския съюз, Кархида ще стане неимоверно по-малко застрашена и по-важна откогато и да било.

Известно време Естравен не отговори. Той седеше вторачен в огъня, чиито пламъци трептяха и се отразяваха от чашата му и от широката, лъскава сребърна служебна верижка на раменете му. Старата къща около нас беше притихнала. По вре ме на яденето ни прислужваше слуга, но кархидейците, тъй като нямат институциите робство или лично слугуване, прибягват до услугите на служби, а не на хора, тъй че всички прислужници вече се бяха прибрали по домовете си. Човек като Естравен трябва да има някъде около себе си телохранители, защото убийството е широко разпространено в Кархида, но не бях нито видял, нито чул някакъв телохранител. Ние бяхме сами.

Аз бях сам с чужденец между стените на мрачен дворец, в непознат, преобразен от снега град, посред Ледниковата епоха на един чужд свят.

Всичко, казано от мен тая вечер и изобщо откакто бях дошъл на Зима, изведнъж ми се стори и глупаво, и неправдоподобно. Как можех да очаквам от тоя човек или от когото и да било да повярва на разказите ми за други светове, за други раси, за някакво мъгляво благодушно управление някъде си в далечното пространство? Всичко това беше глупост. Аз се бях появил в Кархида със странен кораб и в някои отношения се различавах физически от гетенейците; това трябваше да се обясни. Но обясненията ми се оказаха нелепи. В тоя момент дори самият аз не им вярвах.

— Вярвам ви — каза чужденецът, чуждоземецът, който беше насаме с мен, и толкова силно бе чувството ми на самоотчуждение, че го погледнах смутен. — Боя се, че Аргавен също ви вярва. Но не ви се доверява. Отчасти защото и на мен вече не ми се доверява. Направих грешки, бях непредпазлив. След като ви поставих в опасност, не мога вече да искам доверие и от вас. Аз забравих какво е крал, забравих, че кралят се смята за самата Кархида, забравих какво е патриотизъм и че по принуда той е идеалният патриот. Позволете ми, господин Ай, да ви задам един въпрос: знаете ли, като съдите от собствения си опит, какво е патриотизъм?

— Не — отговорих аз, поразен от силата на тази волева личност, изведнъж насочена изцяло към мен. — Мисля, че не. Ако под патриотизъм не разбирате любов към отечеството, това зная.

— Не, нямам пред вид любов, когато говоря за патриотизъм. Имам пред вид страх. Страх от другите. И проявите му са политически, не поетически: омраза, съперничество, враждебност. Той расте у нас, тоя страх. Расте у нас от година на година. Ние стигнахме твърде далеч по нашия път. А вие, който идвате от свят, надрасъл от векове делението на нации, който едва ли разбирате за какво говоря, който ни показвате новия път… — Той се прекъсна. След малко продължи, отново възвърнал самообладание, хладнокръвен и учтив: — От страх именно отказвам сега да се застъпя пред краля за вашата кауза. Но не страх за самия себе си, господин Ай. Аз не изхождам от патриотични подбуди. В края на краищата на Гетен има и други държави.

Не ми беше ясно накъде биеше, но бях уверен, че нямаше пред вид това, което, изглежда, искаше да каже. От всички тайнствени затрудняващи, загадъчни души, които бях срещал в този мрачен град, неговата беше най-тайнствената. Не исках да се хващам за неговата заплетена игра. Не отговорих. След известно време той продължи някак предпазливо: