Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

— Едва ли зная, ваша светлост, но съм чувал същото оплакване и на други светове.

Тайб ме изгледа вторачено, сякаш да се увери дали не съм луд. После показа дългите жълти зъби.

— Ах, да! Да, вярно! Все забравям, че сте от друга планета. Но, разбира се, такова нещо не се забравя. Макар че несъмнено животът ви тук, в Ерхенранг, би бил много по-здрав, прост и спокоен, ако бихте могли да забравите това, нали? Да, така е! Ето колата ми, наредих да чака тук, по-настрана. Исках да ви предложа да ви закарам до вашия остров, но ще трябва да се откажа от това удоволствие, защото се налага след малко да бъда в кралския дворец, а бедните роднини не бива никога да закъсняват, както се казва, нали? Да, точно така! — възкликна братовчедът на краля, като се качваше в малката си черна електрическа кола, оголил зъби през рамо към мен, с очи, заобиколени от мрежа бръчици.

Аз продължих към жилището си на моя остров 1 1 Кархош, остров, обичайната дума за обозначаване на сградите с апартаменти-пансиони, в които живее по-голямата част от градското население на Кархида. Всеки остров се състои от 20 до 200 отделни стаи: храненето е общо; някои се управляват като хотели, други — като кооперативни комуни, в трети са съчетани и двата вида. Безспорно те представляват градски вариант на основната кархидеиска институция — Огнището, макар и да им липсва, разбира се, местната родословна здравина на Огнището. Б. а. .

Градината му отпред се виждаше ясно сега, когато последният зимен сняг се бе стопил и зимните врати, на десет стъпки над земята, бяха запечатани за няколко месеца, до есента и новия дълбок сняг. От едната страна на сградата, сред калта, леда и живата, нежна, буйна пролетна растителност на градината стоеше млада двойка и разговаряше. Десните им ръце бяха сплетени. Те се намираха в първата фаза на кемъра. Големите меки снежинки танцуваха около тях, застанали боси в ледената кал, със сплетени ръце и впити един в друг очи. Пролет на планетата Зима.

Обядвах в моя остров, а когато гонговете на Ремнийската кула удариха четири часа, бях в двореца, готов за вечеря. Кархидейците ядат солидно четири пъти на ден — сутрешна закуска, втора закуска, обед и вечеря, като помежду похапват и нещо допълнително. На Зима няма големи месодайни животни и млечни продукти — мляко, масло или сирене; единствените храни с високо съдържание на белтъчини и въглехидрати са различните видове яйца, риба, плодове с ядки и хейнските зърнени култури. Нискокалорична диета за суров климат; човек трябва често да се „презарежда“. Аз бях свикнал да ям, кажи-речи, през няколко минути. Едва по-късно през тая година открих, че гетенейците са усъвършенствували похвата не само да се тъпчат непрекъснато, но и да гладуват безкрайно.

Снегът продължаваше да вали, кротка пролетна виелица, много по-приятна от непрестанния дъжд на току-що преминалото Затопляне. Аз стигнах до двореца и се запромъквах през него в тихия и блед мрак на снеговалежа, като само веднъж загубих пътя. Ерхенрангският дворец представлява вътрешен град, заградено със стени море от дворци, кули, градини, дворове, метоси, покрити мостове, открити тунели, горички и тъмници, продукт на вековна параноя в широк мащаб. Над всичко това се издигат мрачните, червени, натруфени зидове на кралската резиденция, която, макар и използувана постоянно, се обитава единствено от самия крал. Всички останали — слуги, персонал, велможи, министри, парламентаристи, стражи и каквито и да било — спят в друг дворец, укрепление, кула, казарма или къща вътре в стените.

Къщата на Естравен, знак на височайше благоразположение от страна на краля, беше Червената ъглова сграда, построена преди 440 години за Хармес, любим кемърин на Емран III, все още известен със своята хубост, който бил отвлечен, осакатен и доведен до видиотяване от наемници на Вътрешноземната партия. Емран III умрял след четиридесет години, продължавайки да отмъщава на своята нещастна страна: Емран Злочестия. Тази трагедия е толкова стара, че ужасите й са избледнели и само известна атмосфера на вероломство и тъга все още просмуква сенките на къщата. Градината беше малка и заградена със стена; над каменист басейн се надвесваха дървета серем. Под мъжделивите снопове светлина от прозорците на къщата виждах снежинките и влакнестите бели шушулки на дървесните спори, кротко падащи върху тъмната вода. Естравен стоеше и ме чакаше гологлав и без връхна дреха на студа, наблюдавайки мекото, потайно, непрестанно сипене на сняг и семена в нощта. Той ме поздрави тихо и ме въведе в къщата. Никакви други гости нямаше.