Нанси Крес - Безсмъртни в Испания

— Не знам — отвърна замислено Лейша. — Ей, я вижте подписите! Ричард Антъни Келер Шарифи, Найла Шарифи Джонсън, Хермион Уелз Келер — ама те са се изпоженили. А ние не знаем…

Стела и Джордан се спогледаха.

— Лейша! Сега не е време за семейни клюки. Може да избухне гражданска война! Дженифър иска да скъса с американското общество, същото това общество, което…

— Да не искате да ми кажете, че ние, тримата, които от години живеем насред пустинята, не сме сторили същото?

Никой не отговори.

— Как мислиш, Убежището може ли да удържи на армията?

— Не знам — повтори Лейша. — Трябва да се обърнеш към Дженифър.

— Не, Лейша…

— Ще ида да се поразходя още малко. Извикайте ме, ако почне война.

Остави ги да се блещят един в друг, едновременно разочаровани и гневни, неспособни да видят по-далеч от собствените си носове.

От самото начало Конгресът на Съединените щати възприе сериозно заплахата от отделянето на Убежището Сенатори и конгресмени, разпръснати из цялата страна още от коледната ваканция, се събраха спешно във Вашингтон.

От друга страна, новинарските предавания за лайфаджии видяха нещо много смешно в тази ситуация — суров материал за две минутни комедийни скечове, които се превърнаха в любима форма на забавление. По принцип лайфаджиите нямаха много вземане-даване с неспящите, отношенията им бяха предимно с пролите. Заглавието на новините по един от лайфаджийските канали бе: „Убежището се отдели! Да се готви Орегон!“. „Свобода за Орегон!“ бе един плакатите, с които безгрижните представители на тази класа побързаха да украсят трибуните за следващите състезания със скутери, но бързо забравиха новината в шумотевицата около новия шампион.

На 3 януари говорителят на Белия дом обяви декларацията на Убежището за „криминален и терористичен акт“ и обвини ръководителите му в „опит да смъкнат законната власт на страната и да предизвикат безредици“. Националната гвардия бе поставена в повишена бойна готовност. Обявено бе, че група от 10 представителя ще отлети за орбиталната станция, където да проведе „обсъждане на положението“.

Убежището заплаши, че ще взриви всеки кораб, който се опита да се скачи с нея.

Конгресът отново се събра, този път посред нощ. Взе се решение да наложат запор на всички недвижими и движими имущества, притежание на корпорация Шарифи на Земята, с надежда, че това ще принуди Убежището да премине към преговори. Тази новина предизвика само нова порция смях в предаванията на лайфаджиите и бе последвана от комични предложения, като: „Продава се леко износена совалка“, или „Заменям чукната орбитална станция за здрава“. Колкото и да е странно, в някои вестници се появиха удивително трезви статии с анализи на ситуацията, които защитаваха правото на Убежището да се отдели от една държава, която изисква от него непосилни данъци.

Но това бяха единични гласове сред кресливото и разнопосочно множество.

— Сега — каза Уил Сандалейрос. — Старт!

Всички съветници бяха станали на крака и гледаха съсредоточено стенния екран. Дженифър използва този момент, за да ги огледа — виждаше само вълнение, решимост и болка. Но дори последните изглеждаха достатъчно решителни — за необходимост при оздравителния процес. Беше доволна, че точно сега, в период на криза, тя разполагаше с хора, способни да я поддържат независимо от трудните решения, които им предстоеше да вземат.

Робърт Дей, седемдесет и пет годишен ветеран, многоуважаван старейшина на голяма и богата фамилия от Убежището. Открит противник на спящите, заради подигравките, на които е бил подлаган като малък.

Керълайн Ренлейх, двайсет и осем годишна, брилянтен експерт в сферата на комуникациите и с фанатична вяра в еволюционното превъзходство на неспящите.

Каси Блументал, вярна приятелка на Дженифър още от първите години на основаването на Убежището.

Пол Алеон, четирийсет и една годишен, математик икономист, който не само предсказа сгромолясването на американската икономика след премахване на ветото върху Я-енергийните патенти, но създаде програма, която предвиди последвалите събития от икономически и политически аспект в Съединените щати. Именно Алеон бе разработил основите на икономическото бъдеще на Убежището като самостоятелна и независима държава.

Джон Уонг, четирийсет и пет годишен, юрист и историк, неоценим помощник по всички правни въпроси, касаещи Убежището и неговите жители.