Нанси Крес - Безсмъртни в Испания

Сънят е изпълнявал изключително важна роля в еволюцията на човека. Веднъж задоволили глада си и отвърнали на повика за продължаване на рода, първобитните хора можели да разчитат единствено на съня, като защитен механизъм срещу свирепите и кръвожадни хищници. Той е бил важно средство в борбата за оцеляване, защото им помагал да останат неподвижни в продължение на много часове. Но сега сънят е атавизъм, ненужен остатък от миналото, подобно на апендикса. Макар да се задейства неизменно всяка нощ, той отдавна е станал излишен. Ето защо ние прекъснахме веригата в самия й зародиш — в гените.

Онг трепна. Не обичаше подобни твърде опростени изказвания. А може би се бяха пробудили старите му антипатии към нея. Предпочиташе Марстейнер да говори за тези неща, при него нямаше да има литературни отклонения за „първобитни хора“ и „кръвожадни хищници“.

— А съновиденията? — попита Камдън.

— Също са излишни. Атавистично бомбардиране на кората, с цел да се поддържа полубодърстваща готовност, в случай, че някой хищник реши да нападне по време на сън. Функция, която се осъществява далеч по-добре при бодърстване.

— Защо тогава не ни е останало само то? Искам да кажа, от самото начало на еволюцията?

Отново я изпитваше. Сюзън му се усмихна ослепително, показвайки открито одобрението си.

— Нали ви казах. Предпазно средство срещу хищниците. Но ако ви нападне някой от съвременните хищници — да речем, трансграничен информационен инвеститор — тогава е по-добре да си в пълно съзнание.

— А как ще обясните високия процент на REM-сънища при зародиша и новороденото? — изстреля незабавно Камдън.

— Наследство от древността. Мозъкът се развива чудесно и без тяхна помощ.

— Ами невронното възстановяване във фазата на „бавните вълни“?

— Никой не го е прекъсвал. Достатъчно е да се въведе една малка програма в ДНК и то продължава при бодърстване. Поне на този етап не сме забелязали никаква загуба в невронната ефективност.

— Да, но по време на същата тази фаза се отделя значително количество от човешкия растителен хормон.

Сюзън го погледна с възхищение.

— Още един процес, който сме прехвърлили в състоянието на бодърстване. С някои генетични изменения в хипофизната жлеза.

— А какво ще кажете за…

— Страничните реакции! — прекъсна ги госпожа Камдън. — Кажете нещо за проклетите странични реакции!

Сюзън бавно се извъртя към Елизабет Камдън. Беше забравила за присъствието й. Младата жена я оглеждаше с нескрита неприязън.

— Радвам се, че попитахте, госпожо Камдън. Защото странични реакции има . — Сюзън спря, наслаждавайки се на театралния ефект. — Сравнени с другите деца на същата възраст, неспящите подрастващи — забележете, без да са получили увеличаване на интелектуалния потенциал — са далеч по-интелигентни, по-жизнерадостни и по-съобразителни.

Камдън извади цигара. Архаичният и неприличен жест изненада Сюзън. Но после разбра какво се крие зад него — Роджър Камдън искаше да отвлече вниманието им от себе си, за да скрие чувствата си в този момент. Имаше златна запалка, лъскава като играчка, с монограм.

— Ще ви обясня по-подробно — рече тя. — REM-сънят бомбардира мозъчната кора с хаотични неврални импулси от ствола. Следователно съновиденията възникват като следствие от опитите на обстрелваната кора да намери някакъв смисъл в активираните образи и спомени. Този процес поглъща голямо количество енергия. При неспящите обаче, тази енергия се съхранява и се влива в общата координация на въвежданата отвън информация. Ето и източникът за нарастващата интелигентност и великолепната съобразителност.

В добавка, вече повече от шейсет години на учените им е известно, че антидепресантите, които подобряват настроението при потиснати пациенти, оказват възпиращ ефект върху фазата на REM-съня. Но едва през последните десет години бе доказано, че обратното също е вярно — потискането на REM-съня прогонва депресията. Неспящите деца са жизнерадостни, общителни… лъчезарни . Това е най-точният израз.

— Но на каква цена? — попита госпожа Камдън. Държеше главата си изправена и мърдаше само ъгълчетата на устните си.

— На никаква. Няма отрицателни странични реакции.

— Засега… — изрече госпожа Камдън.

Онг и Креншу я гледаха втренчено. Роджър Камдън дори не бе погледнал жена си. Той дръпна от цигарата и пусна малко облаче дим.

Сюзън сви примирено рамене.

— Засега.

— Всяко нещо си има цена, доктор Мелинг.