Стефани Майър - Скитница

— Уморена съм, Иън — казах аз.

Всъщност наистина ли беше лъжа? Не прозвуча съвсем фалшиво. Денят беше прекалено дълъг, беше последният ми ден. Дадох си сметка, че съм била на крак през цялата нощ. Не бях спала от последната акция. Наистина би трябвало да се чувствам изтощена.

Иън кимна.

— Сигурен съм, че е така. Цяла нощ ли остана будна с Леч… с Манди?

— Ами, да — отвърнах и се прозинах.

— Лека нощ, докторе. — Иън ме помъкна към изхода. — Късмет, Кайл. Пак ще дойдем сутринта.

— Лека нощ, Кайл — казах тихо аз. — Доскоро, докторе.

Докторът ме изгледа ядосан, но Иън беше с гръб към него, а Кайл се беше вторачил в Джоди. Срещнах, без да мигна, погледа на доктора.

Иън ме придружи в мълчание през тъмния тунел. Бях доволна, че няма настроение за разговори. Нямаше да мога да се съсредоточа, ако разговаряхме. Усещах как стомахът ми необяснимо защо ту се свива, ту се отпуска.

Бях приключила. Всичките ми задачи бяха изпълнени. Сега трябваше само да изчакам малко и да не заспя, както бях уморена. Това едва ли щеше да е някакъв проблем. Усещах сърцето си да тупти така, сякаш някой блъска с юмрук ребрата ми отвътре. Без повече протакане. Това трябваше да стане тази нощ и Мел също го знаеше. Разбрах го от случилото се днес с Иън. Колкото повече се бавех, толкова повече сълзи, спорове и кавги щях да предизвиквам. Толкова по-вероятно беше също някой да се изпусне и Джейми да разбере истината. Нека Мел да му обясни, след като всичко вече ще е приключило. Така ще е по-добре.

Много ти благодаря — помисли си Мел. Изреди думите бързо, на един дъх.

Сарказмът не можеше да прикрие страха й.

Съжалявам. Нали няма да си прекалено против?

Тя въздъхна. Как бих могла? Бих направила всичко, което поискаш от мен, Скит .

Грижи се за тях и от мое име .

Бих го направила и без да ми казваш .

Също и за Иън .

Ако той ми позволи. Имам чувството, че може би вече няма да ме харесва много .

Дори и ако не ти позволи .

Ще направя за него всичко, каквото мога, Скит. Обещавам .

Иън спря пред червената и сивата врата на стаята си. Повдигна въпросително вежди и аз кимнах. Нека си мисли, че продължавам да се крия от Джейми. Това също беше вярно.

Иън отмести червената врата и аз се насочих право към дюшека отдясно. Легнах там, свита на топка, и скръстих треперещите си ръце пред разтуптяното ми сърце, опитвайки се да ги скрия. Иън легна настрани до мен, като продължаваше да ме държи плътно до гърдите си. Така щеше да е добре. Знаех, че накрая, когато заспи, наистина ще започне да размахва ръце на всички страни, само че така можеше да усети, че треперя.

— Всичко ще е наред, Скит. Знам, че ще намерим разрешение.

— Аз наистина те обичам, Иън. — Това беше единственият начин да се сбогувам с него. Единственият, който той би приел. Знаех, че по-късно ще си спомни и ще разбере. — Обичам те с цялата си душа.

— Аз също те обичам истински, моя Скитнице.

Той зарови лицето си в моето, докато намери устните ми, и после ме целуна, бавно и нежно. Потокът от разтопена скала започна бавно да се надига в мрака в центъра на земята, докато треперенето ми намаля.

— Спи, Скит. Запази нещо и за утре. Достатъчно е за през нощта.

Аз кимнах, зарових лицето си в неговото и въздъхнах. Иън също беше уморен. Не се наложи да чакам дълго. Загледах се в тавана. Звездите се виждаха над пукнатините. Сега там, където преди бяха две, вече виждах три. Наблюдавах ги как блещукат и трептят на фона на мрака в космоса. Те не ме викаха. Нямах желание да се присъединя към тях.

Една след друга ръцете на Иън се свлякоха от мен. Той се обърна по гръб и промърмори нещо на сън. Не посмях да чакам повече. Толкова ми се искаше да остана, да заспя до него и да открадна още един ден.

Размърдах се внимателно, но вече нямаше опасност той да се събуди. Дишането му беше тежко и равномерно. Нямаше да отвори очи до сутринта.

Докоснах леко с устни гладкото му чело, а после се изправих и се измъкнах през вратата. Не беше късно и пещерите не бяха празни. Наоколо отекваха гласове, някакво странно ехо, което можеше да идва отвсякъде. Не видях никого, докато стигнах в голямата пещера. Джефри, Хийт и Лили се връщаха от кухнята. Продължих да гледам надолу, макар много да се радвах да видя Лили. В краткия миг, в който си позволих да я погледна, видях, че вече се държи на крака и раменете й са изправени. Лили беше корава жена. Също като Мел. Тя също щеше да се оправи.

Забързах към южния коридор и въздъхнах с облекчение, когато навлязох в мрака. Почувствах и облекчение, и ужас. Сега наистина всичко щеше да свърши.