Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Оостоятелството, че фашистката партия се изгражда с оглед ръководството на държавата и целокупния обществен живот, определя по-нататък нейните олганизационни принципи, главният измежду които е бюрократическият централизъм. Последният може да се представи така: а) безусловно подчинение на по-низшата инстанция на по-висшата; б) назначаване на по-низшите функционери от по-визшите, респективно на по-низшите органи от по-висшите. Например върховният фашистки съвет, който е «висшият орган на фашизма», назначава членовете на идващия след него партиен орган — националната директория, или секретарият на провинциалната федерация назначава секретарите на «местните бойни фаши» — ядките на фашистката партия, или още секретарят на всяко фашио си избира петима сътрудници, които, одобрени от по-горния секретар, съставляват директорията на фашиото; в) контрол и отговорност на низшестоящите звена пред по-горните инстанции. Например директорията на фашиото (т.е. ръководството на първичната партийна организация) е отговорна пред секретаря на федерацията и пр.

Приемайки тези принципи, от една страна, фашистката партия се превръща в йерархическа структура, която, ако не се смята фанатизмът, почти по нищо не се отличава от бюрократическата йерархия на държавата, без никаква автономия на по-долните звена. От друга страна, тя става партия-казарма, в която няма спорове, няма дискусии, няма публична борба на мненията: всеки член е неин войник, готов да изпълни заповедта на водача. През септември 1928г. секретарят на фашистката партия в Италия заявява категорично: «Лъже се онзи, който мисли, че в партията може да има някаква форма на изборност или власт, излизаща отдолу нагоре… Фашистите не са нищо друго освен войска. А войската се подчинява, сражава, умира, но не назначава своите началници и не обсъжда заповедите.» (110–74). Характерна е и клетвата, която новопостъпилият в партията полага: «Кълна се, че ще изпълнявам безпрекословно нарежданията на водача и ще служа с всичките си сили и ако е потребно, и с кръвта си на каузата на фашистката реворюция» (112–66).

През 1922г., като отговаря на опасенията от прекомерно разрастване на партията, Мусолини обрисува нейния характер по следния начин: «Многото привърженици могат да навредят на една партия от спорещи, не на една образувана от войници като нас партия. Нашата политическа дисциплина е и военна дисциплина. Нашите млади набори искат да се борят, а не да спорят. Дори и на синдикатите не обещаваме много щастие. Ще браним работническите придобивки, но ако е необходимо, ще наложим и жертви.» (17–100).

Стараче, който през 30-те години е секретар на фашистката партия е считал, че тъкмо за дисциплинирането на италианците те трябва да бъдат вкарани в нея. Не случайно към м. октомври 1937г. фашистката партия наброява повече от 2 млн. членове, а заедно с подчинените и организации — 10 млн. (44–111).

За да завърши процеса на унефикация, т.е. за да разпростре контрола на фашистката партия уи надт гражданското общество, режимът включва неговите членове в масови организации изцяло под партиен контрол. От само себе си се разбира, че фашистката партия не е в състояние да контролира всеки частен гражданин поотделно. Това е физически невъзможно. Но то става реално възможно, ако многомилионната маса от граждански лица се организира в някакви обществени организации, които минават под контрола на партията монополистка. При това положение фашистката партия контролира всеки отделен гражданин опосредствано, т.е. чрез масовата организация, в която членува. По такъв начин масовата организация става продължение на управляващата партия, или което е все същото — на държавата, тъй като фашистката партия и държавата са неделими в гражданското общество. Съобразно с възрастовите, половите и професионалните особености на гражданите масовите организации адаптират идеологията на фашистката партия към техните интереси и възможности. Тази политика е изключително важен момент в изграждането на тоталитарната държава, която не може да търпи свободни граждани независещи от нея. След като вече им е отнела гражданските и политически свободи, тя иска да ги превърне в пряко подчинени оръдия за своите цели, неспособни за съпротива. Затова тоталитарната фашистката държава може да се разглежда като «организирано общество».

Нацистите започнаха да реализират тази програма още на другия ден след идването си на власт. На мястото на старите (от времето на Ваймарската република) масови организации, които разпуснаха, те изградиха нови, още по-масови, като ги поставиха под контрола на партията. Вместо свободните профсъюзи бе създаден Германският трудов фронт; вместо многобройните разнообразни младежки организации — «Хитлерюгенд», а детските организации в училищата бяха обединени в «Юнгфолк» («Млад народ»).