Щастливите студенти Велико, Алекси и Тодор
Оригинален беше Георги Костадинов от село Надър Бургаско. Той прекара зимата 1955–1956 г. облечен с ученическия си шинел и обут с гумени цървули.
Георги Костадинов с шинел и Тодор с балтон в центъра на Русе, Декември 1955 г.
С тези момчета си допаднахме както по социален произход, така и по характер и морал и бяхме близки приятели през целия курс на обучението ни в Русе. Когато започнахме да разработваме курсови проекти, свързани с изчисления и чертежи, се събирахме четирима приятели да работим заедно: Тодор, Алекси, Велико и Цветан Цанов. Велико беше женен и със съпругата си Нина живееха на квартира в къща с дворче на улица Плевен 22, където правехме и другарски обяд. Кой каквото носеше, изяждахме го заедно. Цветан от село Дерманци Ловешко носеше едър балкански боб, който Нина така вкусно сваряваше в голяма тенджера на огън в двора. Ние, гладните студенти, изяждахме този боб с голям апетит и удоволствие. След като издържахме успешно Третата изпитна сесия, имаме по-високо самочувствие и можем да седнем за кратка почивка.
От ляво надясно: Иван Куклин, Алекси, Тодор и Николай Костадинов пред сградата на ВИМЕСС, Февруари 1956 г.
Наши студенти се свързали с училището за медицински сестри в Русе и се организираха срещи с музика, танци и запознанства. По-опитните в любовта момчета завързаха сериозни запознанства, някои от които завършиха с женитби. От моите приятели такива бяха Александър Васильовски, Ангел Георгиев, Ганчо Гужгулов и други. Аз, като стеснителен и нямащ опит в отношенията с момичета, не успях да завържа никаква връзка, а само танцувах.
3.2. Занимания през свободното време
Ние студентите във ВИМЕСС Русе нямахме много свободно време, защото имахме занятия и в събота до обед. При хубаво време, някой неделен ден, нашата група правехме колективна разходка сред природата – в Дунавския парк, или в парка Липник край Русе. Бяхме много жизнерадостни, весели и с бодро настроение се забавлявахме приятно. Разказвахме си забавни истори, пеехме песни, шегувахме се и си правехме снимки. Най-често пеехме две песни, чиито текстове не съм забравил и до сега:
„Колко кофти сме сега в Дунавската равнина!
В стола само боб се вари, станали сме на чорбари.
Нали сме Марко Тотевци!
Беларуса МеТеЗе ще поправяш в МеТеСе,
А понякога дори Зеторът ще те мори —
Нали сме Марко Тотевци!”
„Живееше в щата Вержиния млад негър на име Джуел,
зъбите му бели актинии, а кожата мляко с кафе.
Красив беше младият негър – същински кафяв Аполон.
Видя го жената на кмета и страстно се в него влюби.
Покани го някаква мебел по стълбите уж да качи.
Почерпи го първо с уиски, погали го нежно с ръка,
А после с огън стихиен показа му, че е жена."
Зимна разходка, Март 1956 г.
При пеенето на тези думи лицата на колежките засияваха – явно мечтаеха и на тях да се случи такова преживяване. Аз не зная дали тези песни са изпълнявани по радио София, или дискотеките, защото тогава нито съм слушал радио, нито съм посещавал дискотеки. Тон за песен обикновено даваше колежката Слава Петрова, а баритонът на Жоржета Колева се извисяваше над всички гласове. Пеехме всички, кой както може и веселбата беше неописуема.
Колко вкусна е храната след приятната разходка сред природата!
Комсомолската организация на нашия курс решава да формираме Мъжки хор, за да пеем през зимата и футболен отбор, за да спортуваме през лятото. Това са тъй наречените Културно-масови мероприятия за развлечения. Аз се записах и в двата състава, защото обичах да играя футбол, но не можех да пея, а трябваше да се попълни хоровият състав. За диригент на певците беше поканен диригентът на Русенската опера. Като такъв, разбира се, ще ни учи на класическа музика – студентите трябва да се запознаят и с тази музика. На първата сбирка той даде някои разяснения и текст на оперна хорова песен, който трябва да научим. Не съм забравил този текст и до сега:
Читать дальше