Автор неизвестен - Двете късметлии петачета

Научил се князът, че търговецът е пристигнал, поканил го в двореца и го настанил в отделна стая, за да не може да помогне на предишния си слуга. Само че търговецът надхитрил княза и не дал да сторят зло на човека, който така честно му служил три години. Взел една котка, замилвал я и заговорил високо, та да може някогашният му слуга да го чуе от съседната стая:

— Писанке, аз не ти ли казах да не откриваш никому сърцето си? Слушай сега и запомняй: утре, когато князът те попита откъде имаш кинжала, ти му кажи: „Разбойници убиха баща ми в гората и оставиха забит в сърцето му този кинжал. И ако кинжалът е твой, тогава ясно е, че ти си убиецът на моя баща!“ Писанке, щом тръгне князът по стълбата на твоя дом и сложи три пъти ръка на перилата й, ти го бутни, срежи бързо трите стъпала заедно с перилата, хвърли му ги и извикай: „Ето това, на което три пъти сложи ръка, повече нищо не ти се пада!“ Чу ли, писанке, разбра ли?

Слушал бившият слуга търговеца и запомнял всичко.

Настъпило уреченото утро. Отишъл князът в определеното време в двора на някогашния слуга. Отишли заедно с него и множество хора — похвалил се бил вече князът на всички, че ще накара онзи сиромах да му даде цялото си накрадено богатство. Взел в ръце скъпия кинжал и заговорил:

— Слушайте всички! Нека той каже откъде има кинжала на моя баща, ако не го е откраднал!

Някогашният сиромах не му дал и да се доизкаже.

— Разбойници убиха баща ми в гората и оставиха забит в сърцето му този кинжал. И щом кинжалът е твой, тогава е ясно, че ти си убиецът на моя баща!

Зашумели, заприказвали всички в един глас, спомнили си, че наистина баща му е убит от разбойници.

Разбрал князът, че работата му отива на зле и губи, спуснал се към дома на някогашния сиромах, затичал се но стълбата и извикал:

— Това е мой дом, според уговореното никой не може да ми го отнеме!

Някогашният сиромах блъснал княза, срязал в миг трите стъпала, хвърлил му ги и рекъл:

— Ето ти трите стъпала, до които се докосна, повече нищо не заслужаваш!

Паднал князът, гледа — само трите стъпала му останали. Наобиколили го хората, взели да му се заканват и да го проклинат, дето обвинил в кражба невинен човек и се опитал да го опозори пред всички, а отгоре на това намислил и цялото му богатство да присвои. Изплашил се князът, изгубил ума и дума от срам и страх, забравил и тополата, и цялото богатство, чудел се само как да се махне оттам. Отнели му кинжала и го върнали на стопанина му.

А князът, едва жив от срам, хукнал да бяга към къщи. Бягал, без да се обръща назад.