Автор неизвестен - Победител на най-силните

Погледнал го великанът и се засмял. „Такова човече аз с един удар ще смажа! — помислил си той. — Но той сигурно знае някакви магьоснически похвати. Нека почакам да видя и да разбера какво ще прави и после вече бързо ще се справя с него!“

Всички чакали със затаен дъх какво ща стане.

Дали знак на противниците и те се спуснали един срещу друг.

Не издържало все пак сърцето на нашия Победител. Гледа човекът — смъртта идва насреща му, шега ли е това! Забравил дори да измъкне и сабята си от ножницата. Замижал той, проточил шия и тръгнал напред, като си мислел: „Да удря по-скоро, да се свърши веднъж завинаги тази мъка!“

Видял великанът, че противникът му върви с проточена шия и се изплашил:

„Нещо лошо ми готви този човек, крои ми някакъв номер“ — помислил си той.

Протегнал и великанът шия, замижал и се спрял на едно място като вдървен.

А нашият Победител върви напред и все си повтаря:

„Ей сега ще ми отсече главата, ей сега ще ме погуби!“

Само че, кой знае защо, никой не му отсичал главата. Поотворил нашият Победител лекичко лявото си око и що да види — противникът му стои сред полето, проточил шия като пуяк преди смъртта си, и чака със затворени очи. Разбрал той изведнъж, че точно сега трябва да действува: „Не бой се, удряй и толкова!“ — помислил си той, извадил сабята от ножницата, замахнал и се опомнил чак когато главата на великана се търкулнала на една страна, а огромното му тяло — на друга.

Развикали се всички наоколо. Грабнали нашия герой и го помъкнали при царя.

Зарадвал се царят, дал му веднага дъщеря си за жена и оставил на двамата цялото си царство. Така нашият сиромах станал цар.

Назначил той за съветници другарите си, извикал при себе си и своите братя и всички заживели щастливо.

Такава била съдбата на нашия за нищо негоден Победител.