Светослав Минков - Рибарят и страшният дух

Като разбрал, че смъртта му е неминуема, лекарят извикал:

— Господарю, щом не желаеш да ме пощадиш, изпълни поне последното ми желание: позволи ми да си отида у дома, за да се сбогувам с близките си и да завещая на приятелите си моите лечебни книги. Между тях има една чудна книга, която аз ще ти подаря, за да я запазиш в твоята съкровищница.

Цар Юнан попитал:

— Каква е тая книга?

А лекарят Дубан отвърнал:

— Тя е пълна с премъдри тайни и най-голямата тайна е следната; когато отрежат главата ми, ти разтвори книгата, обърни първите три листа и прочети първите три реда на лявата страница — тогава главата ми ще отговаря на всички твои въпроси.

Цар Юнан се зарадвал и извикал:

— Значи, твоята отрязана глава ще разговаря с мен?

— Да, господарю — казал лекарят. — И това чудо ще стане!

Тогава царят пуснал лекарят Дубан да си отиде у дома, съпроводен от многобройна стража. И лекарят се върнал в къщи, дал необходимите разпореждания, простил се с близките си и на следния ден се явил в палата. Събрали се всички емири, везири и царедворци, с една дума — целият царски съвет. Лекарят застанал пред царя между двама пазачи, като държал в ръцете си една старинна книга и кутийка с някакъв прах.

— Дайте ми едно блюдо! — рекъл той и седнал на един диван.

Когато му донесли блюдото, лекарят изсипал в него праха, изравнил го с длан и казал:

— Господарю, вземи тая книга, но не я разтваряй, преди да отрежат главата ми. Щом я отрежат, заповядай да я сложат в блюдото и да я натиснат върху праха, за да спре кръвта. А после разтвори книгата.

И цар Юнан взел книгата и заповядал на палача да отреже главата на лекаря. И палачът отрязал главата и тя се търколила в средата на блюдото. После натиснали отрязаната глава върху праха, кръвта спряла, очите се отворили и устата рекла:

— Сега, господарю, разтвори книгата!

Царят разтворил книгата и видял, че листовете й са залепени. Той сложил пръста си в устата, наплюнчил го и обърнал първия лист. По същия начин обърнал и втория, и третия лист, но не видял никакви букви.

— Та тук няма нищо написано! — извикал царят.

— Продължавай да обръщаш листата! — казала отрязаната глава.

И цар Юнан обърнал още три листа, като пъхал пръста си в устата и го плюнчил, докато най-сетне отровата, с която били намазани листата, проникнала в цялото му тяло.

— Аз съм отровен! — извикал царят и започнал да се гърчи от болки.

А отрязаната глава на лекаря Дубан казала:

— Такъв е краят на всички царе, които погубват невинните хора. Такова е възмездието на аллаха за тяхната несправедливост и жестокост!

И след като отрязаната глава изрекла тия думи, цар Юнан издъхнал сред страшни мъки.

Като разказал историята за цар Юнан и за лекаря Дубан, рибарят рекъл на страшния дух:

— Ако цар Юнан не беше отнел живота на лекаря Дубан, аллах навярно би го пощадил. Ако ти се беше смилил над мене, аллах щеше да продължи и твоя живот. Но ти поиска да ме убиеш и затова аз ще те хвърля сега в морето. Тогава духът извикал:

— Не ме наказвай за моята неблагодарност! Бъди великодушен и си спомни пословицата, която ни учи да не отвръщаме на злото със зло!

— Не, аз ще те хвърля в морето, защото ти не заслужаваш никаква милост!

— Пусни ме — замолил отново духът — и аз ти обещавам, че никога вече не ще ти сторя нищо лошо и че ще ти помогна да станеш богат и щастлив човек!

Тия думи съблазнили бедния рибар и умилостивили сърцето му.

— Закълни се в аллаха, че ще изпълниш обещанието си! — казал той.

— Заклевам се! — извикал духът. И рибарят отпушил стомната.

Отново се извил гъст дим, който затрептял и се превърнал в предишния великан. Духът ритнал стомната и я запратил в морето.

Изплашил се рибарят и си рекъл: „Не е на добро това.“

Но духът се засмял и казал:

— Върви след мен!

И той тръгнал напред и рибарят го последвал.

Излезли двамата извън града, изкачили се на една планина, а оттам се спуснали в просторна равнина и спрели пред едно езеро, което се намирало между четири хълма.

— Хвърли мрежата в езерото — казал духът. Рибарят се загледал във водата и видял там много риби с различни цветове: бели, червени, сини и жълти. Той хвърлил мрежата и извадил четири риби: бяла, червена, синя и жълта.

Зарадвал се бедният старец, а духът му рекъл: — Вземи тия риби и ги занеси на султана. Той ще ти даде за тях толкова пари, колкото не си виждал през целия си живот. Ти можеш да идваш тук всеки ден и да ловиш риба, но запомни, че не бива да хвърляш мрежата повече от един път на ден. А сега прощавай! — добавил духът и като ударил с крак земята, тя се разтворила, погълнала го и пак се затворила.