Автор неизвестен - Синът на сиромаха

Излязла вън и попитала:

— По колко продаваш гроздето?

— Опитай какво е — казал момъкът, — за цената ще се спогодим.

Дал й той от гроздето и бързо й надянал юздата, за да не избяга. Завързал и нея за оградата, отишъл при царя и му казал:

— Чух, че строите нов дворец. Имам десет магарета, вземете ме да пренасям тухли.

Царят се съгласил. Товарил момъкът магаретата с тухли, шибал ги с камшика и най-много товар слагал на невижданата под слънцето красавица. Хем я биел, хем сам я яздил.

Измъчили се магаретата, едва се държали вече на крака. Ала най-много си патела красавицата. Цялата й кожа се попукала, всичката й козина опадала, но момъкът нямал милост.

Свършил той работата и си получил парите. Влязъл след това в двореца и си взел и кесията, и шапката, и свирката. Подкарал своите десет магарета и тръгнал към къщи.

По пътя той дал на деветте магарета от бялото грозде и те се превърнали пак на девойки. Пуснал ги да си вървят, а само красавицата не освободил и я домъкнал до къщи.

Замолила му се тя:

— Превърни ме пак на човек, цял живот ще ти слугувам!

Но момъкът не искал и да чуе, не й вярвал вече.

Изтощила се красавицата, едва си влачела краката. Дал й тогава момъкът от бялото грозде и тя пак станала жена. Пуснал я той да си върви и на сбогуване й казал:

— Това да ти е за урок, друг път да не се подиграваш с хората!