Брад Тор - Ответен удар

- Въпросът е, че не бива да даваш воля на предубежденията си и да пренебрегваш информацията, с която разполага Озан Калъчкъ…

- С която уж разполага. И не я пренебрегвам. Просто не харесвам вкуса, който остава в устата ми, когато произнасям името на този човек.

- Това означава ли, че проявяваш интерес?

- Все още не съм напълно сигурен за какво говорим. Ще трябва да ми дадеш нещо повече от тези клишета с наметалото и меча на Аллах.

- Имаш право съгласи се посланикът, който извади малък цифров видеоплейър от джоба на сакото си. - Господин Калъчкъ реши, че може да имаш нужда от допълнително убеждаване.

Андерсън не можа ла повярва на очите си. Това бяха кадрите от Асалаам, прожектирани в съвещателната зала по-рано същата сутрин.

- Как се сдоби с това?

- Казах ти - отвърна Фридрих. - Аз съм просто вестоносец. Ще трябва да попиташ господин Калъчкъ.

- Без съмнение той ще иска нещо в замяна.

- Да. Господин Калъчкъ явно има нужда от услуга.

По понятни причини Андерсън стана предпазлив.

- Какъв вид услуга?

- Господин Калъчкъ е готов да каже на Съединените щати онова, което знае за оръжието, и дори ще осигури достъп до един от учените, които са го разработвали….

- Някой от учените е останал жив?

- Според господин Калъчкъ, да. Но има само един човек, с когото ще сподели тази информация, и той иска да се срещне с него насаме, за да поиска услугата очи в очи.

Шефът на канцеларията познаваше швейцарския посланик от години. За него той бе като отворена книга.

- В никакъв случай. Няма да го допусна.

- Какво да допуснеш? - попита Фидрих. - Още не съм ти казал с кого иска да се срещне.

- Познавам те, Ханс. Как можа да си въобразиш дори за миг, че ще позволя президентът на Съединените щати да се срещне с човек като Озан Калъчкъ.

Посланикът не се сдържа и се разсмя.

- Това наистина би била историческа среща. За щастие обаче президентът Рътлидж не е човекът, с когото иска да се срещне господин Калъчкъ. Става дума за другиго.

Андерсън започна да гадае мислено от кой ли член на американското правителство Калъчкъ би могъл да иска услуга и защо е нужно тази среща да се урежда от посланика на Швейцария и от него, шефа на канцеларията.

- Щом споменатият човек не е президентът или член на кабинета, съм готов да помисля дали да му уредя среща. За кого говорим?

Посланикът се наклони напред и каза:

- За агент Скот Харват.

Белият дом

На следващата сутрин

- Какво искаш да кажеш с това, че съм уволнен, мамка му? - възмути се Харват.

- Искам да кажа, че си уволнен - отвърна Чарлз Андерсън. - и не ме е грижа колко си ядосан. Това е Белият дом и няма да търпя нецензурен език тук.

Харват никога не губеше ума и дума, но този път наистина не знаеше какво да каже. Беше напълно стъписан и на всичко отгоре изтощен до краен предел. Разборът на инцидента в Багдад започна още в мига, в който самолетът му кацна на военновъздушна база „Андрюс“ и въпросите не спряха да валят до момента, в който агенти от Сикрет сървис го отведоха набързо в Белия дом в девет часа на следващата сутрин.

Преди да си тръгне от „Андрюс“, му бяха отпуснати няколко минути, за да се приведе в приличен вид. За пръв път, докато се гледаше в огледалото на мъжката тоалетна, Харват не само се почувства по-възрастен от трийсет и петте си години, но му се стори, че започва и да изглежда по-стар. Постоянното натоварване беше започнало да си казва думата. Ясносините му очи бяха кървясали от умора и макар косата му да бе запазила светлокестенявия си цвят, по наболата брада започваха да се прокрадват сиви косъмчета.

Докато служеше при ,,тюлените”, си бе спечелил кодовото име ,,норвежеца“ не заради изсечените, привлекателни черти, които бяха по-скоро германски, отколкото норвежки, и не защото се биеше като свиреп викингски воин, а поради дългата върволица стюардеси скандинавки, с които беше излизал. Когато натиска лицето си със студена вода и се вгледа в изпитата си физиономия, се зачуди как ли ще изглежда след две или три години, ако продължава със същото темпо.

Единственото, което не даваше измамна представа за възрастта му, беше тялото му свидетелство за усилията, които бе положил, и да се поддържа във върховна физическа форма. Със своя ръст от сто седемдесет и осем сантиметра и солидното тегло от осемдесет килограма, Харват беше в по-добра форма и сега имаше повече мускулна маса, отколкото когато беше на двайсет и пет години. Единствено болката от неизменните за работата му отоци и контузии като че ли ставаше по-продължителна отпреди. Като неприятен страничен резултат от начина му на живот, тя бе от малкото неща, върху които той упражняваше някакво подобие на контрол. Във флота постоянно му внушаваха, че болката с психологическо явление.