Брад Тор - Ответен удар

- Патроните ми са повече от частите на тялото ти, Хамал. Можем да прекараме тук цял ден и, вярвай ми, ще спазя обещанието си пред баща ти и ще запазя живота ти, но на теб ще ти се иска да си мъртъв.

Хамал отново го заплю, но Харват се сдържа и не гръмна пръста му. Вместо това продължи:

- Знаем, че хората ти ще се дегизират като гвардейци. Въпрос на време е да ги пипнем. Всеки в двореца ги издирва. В момента, в който някой от тях доближи уахабитите, всичко свършва.

Със скърцащи от болка зъби, Хамал отново събра сили да се усмихне.

- Нямате представа какво сме планирали. Не е нужно да доближаваме водачите.

- За какво говориш? - настоя Харват. - Кажи ми или ще ти гръмна и втория пръст.

- Твърде късно е. Никой с нищо не може да попречи.

Харват понечи да дръпне спусъка, но чу шум откъм производствената зона. Местните сили за сигурност бяха открили тунела и вече изкачаха през капака на пода. Хамал усети, че ще бъде спасен. Той погледна подигравателно Харват и отново се ухили въпреки състоянието си. Скот замахна със своя МР5 и халоса принца по лицето, при което му изби няколко зъба и го прати в несвяст. Точно в този момент първият от униформените служители се появи под платформата.

- Принц Хамал е тук горе - извика той на арабски. - Има нужда от лекарска помощ. После принц Абдула иска да бъде поставен под арест.

Двама от тях изтичаха нагоре по стълбите и Харват използва радиостанцията на единия, за да се свърже с някой от полицаите в комплекса, който да преведе Джилиън през тунела.

При пристигането си тя беше безкрайно изненадана от мащабите на онова, което откри - свръхмодерна, щателно херметизирана лаборатория, напълно оборудвана със съоръжения за обеззаразяване, която вероятно беше струвала десетки милиони долари. Който и да беше я изградил, явно знаеше, че ще се борави с нещо изключително смъртоносно.

След като облече един от защитните костюми и включи маркуча към кислородната бутилка, Джилиън мина през няколкото предверия и влезе в главната лаборатория. Харват я чакаше от другата страна на стъклото и двамата комуникираха чрез интерком, прикачен към костюма ѝ.

Не ѝ отне дълго време, за да открие онова, което търсеше. На рафтовете на един от лабораторните хладилници се мъдреха стотина примитивни черни шишенца, а в другия хладилник - близо десет пъти повече, само че виолетови. Бяха изработени от неизвестна за Джилиън сплав. Всичките подхождаха идеално на резбовия сандък с множество вътрешни отделения, който бяха открили в пещерите на Кол дьо ла Траверсет.

Като ги разгледа по-внимателно, тя видя, че черните шишенца бяха гравирани с изображението на страховитата кучешка глава с увити около нея усойници, докато виолетовите - с някакво чудновато растение или билка, която, изглежда е била част от комбинацията на ваксината антидот.

Съдейки по диаграмите, залепени за задната стена на лабораторията, Джилиън разбра, че и болестта, и ваксината са изключително силни и че от тях са нужни минимални количества, за да подействат. Нещо повече - водата, която Хамал бутилираше и продаваше, не беше от някакъв таен извор, а от общинската водопроводна мрежа на Мека.

Харват беше наясно, че от Съединените щати ще могат да изпратят на място специализиран екип за изолиране на сградата най-малко след един ден и мислите му веднага се насочиха към Ник Кампос. Кампос можеше да бъде на обекта до няколко часа и покрай работата си със звеното за нелегални лабораторий към Агенцията за борба с наркотиците щеше да помогне на Джилиън в съхранението на противоотровата до идването на американския екип. Обаждането до Ник обаче не беше най-неотложната задача в момента.

Втурвайки се обратно през тунела, Харват излезе на двора на осеяния със следи от куршуми имот на Хамал точно навреме, за да помогне за качването на Рейнълдс в двумоторния двувитлов хеликоптер „Шинук СН-47D“, който щеше да транспортира ранените до болницата „Ал Хада“, намираща се в близост до военновъздушната база „Крал Фахад“.

Щом се издигнаха във въздуха, агентът използва един чифт слушалки, за да се свърже с двореца. Разбра, че всички войници от Националната гвардия се водят на отчет. Нямаше и помен от изчезналите ислямисти и срещата клонеше към края си. Скоро всичко щеше да приключи. Макар още да нямаше извършени опити за покушение срещу уахабитските водачи, тревожното чувство, което Скот беше изпитвал през целия ден, се бе засилило. Сваляйки слушалките, той се наклони към Рейнълдс и сподели опасенията си.