Брад Тор - Ответен удар

- Не бързай толкова - спря го Харват. - Капакът на таблото също е с жици. Ако го отворим повече, ще гръмнат зарядите.

Джилиън остави торбите на пода и вдигна безпомощно ръце.

- Направо страхотно. По-лошо от това - здраве му кажи.

- Всъщност това е само част от проблема. Другата част е таймерът.

Притискайки буза до стената, Харват успя да надзърне под капака на електрическото табло и да прочете числата на цифровия таймер. Оставаха им по-малко от десет минути.

С пенобетонната си конструкция складът беше истински бункер. Да пробият изход в тавана, беше изключено, тъй като нямаха стълба, за да се качат толкова нависоко. Но дори и да имаха, не се знаеше дали покривът не е армиран като останалата част от сградата. Трябваше да има друг начин.

Поглеждайки бегло към малкото разпилени предмети в склада, погледът на Харват се спря върху вилковия самотоварач. В ума му веднага започна да се оформя план. С двете спукани гуми нямаше как да го подкарат нанякъде, още по-малко през някоя от стените, но той можеше да им послужи по друг начин - като тяхна собствена импровизирана бомба.

Харват запази идеята за себе си, докато не огледа машината по-отблизо. Още отдалеч личеше, че не е електрически модел. Според показателя за нивото на горивото, беше дизелов и резервоарът му беше наполовина пълен. Той намери кутията с инструменти, отвори я, но вътре имаше само ролка армирана лента и метален чук тип „кози крак“ с разцеп за вадене на пирони.

Той повика Рейнълдс и Джилиън, превключи на нулева скорост и им обясни какво да правят. Алкът започна да бута напред самотоварача откъм шофьорското място, като с едната си ръка управляваше волана, а Харват и Рейнълдс с цялата тежест на телата си заблъскаха отзад.

С тежките му вилки и двете спукани гуми беше почти невъзможно да го задвижат, но скоро усетиха как полека започна да се помества. За съжаление не беше достатъчно бързо. Когато изтласкаха машината възможно най-близо до средата на стената и възможно най-далеч от съседните врати и прозорци, Харват каза на Рейнълдс да извади от пушката си всички патрони, освен един, докато той самият използва чука, за да строши корпуса от стъклопласт около резервоара на самотоварача.

При удара се разнесе оглушителен трясък. Щом отстрани достатъчно от стъклопласта, Скот откъсна няколко ивици армирана лента, уви стегнато патроните и ги залепи към външната част на резервоара. Като погледна към часовника си, констатира, че имат по-малко от две минути.

Бившият агент на ЦРУ беше пределно откровен.

- Добър стрелец ли си? - попита той Рейнълдс, след като се затичаха, за да намерят прикритие.

- Недостатъчно.

Харват стреляше най-точно на близко разстояние, което означаваше по-малко от десет метра. За да са в безопасност обаче, когато резервоарът експлодираше, трябваше да са поне на двайсет-трийсет метра.

След като се скри зад купчина палети, Харват взе пушката от Рейнълдс и каза най-вече заради Джилиън:

- Ще последва ударна вълна, така че не ставайте веднага. Бройте до три, след като чуете експлозията, и после тичайте с всички сили към дупката, ясно?

Джилиън и Рейнълдс кимнаха.

Харват зае позиция зад палетите, вдигна пушката, прицели се и стреля. Куршумът попадна точно в целта и взриви залепените за резервоара патрони, създавайки мощна експлозия. Тя не само проби огромна дупка в пенобетонната стена, но и запрати горящите останки от самотоварача на улицата.

Поради липсата на достатъчно добро укритие, Харват беше блъснат назад от същата ударна вълна, за която бе предупредил Джилиън. Преди да се опомни, Рейнълдс го вдигна на крака и го задърпа към образувалия се отвор.

Щом стъпиха на чакълената настилка, Скот беше възстановил равновесието си достатъчно, за да продължи сам. Без да се оглеждат назад, те тичаха с всички сили, знаейки, че складът ще изчезне в една от най-големите експлозии, които Рияд някога беше виждал. Без да спират, пробягаха разстоянието до ленд крузъра, който Рейнълдс запали и отдели от тротоара, преди още да са затворили вратите си.

Щом джипът потегли, те усетиха как земята под гумите му се разлюля от експлозията на склада.

В смрачаващото се небе се образува издуващо се огнено кълбо. Върху колата се посипаха отломки, които нагънаха капака и пукнаха предното стъкло на безброй места. С една ръка на волана Рейнълдс се пресегна през Харват към жабката и я отвори. Вътре имаше кутия с патрони 12-и калибър за пушка. Той вдигна своя ,,Ремингтън” от коленете си и го подаде на Харват: