Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

След освобождаването на Ромео от „Абу Гариб“, използвайки като прикритие историята с амнистията на двадесет сунитски затворници, поискана от Ал-Уалики, новия кандидат на шиитите, след като Джафари бе отхвърлен, те се бяха върнали обратно в зелената зона. Там Върджил проследи Ромео през мобилния телефон, който му бяха дали. Както се очакваше, разбраха, че се е върнал обратно в Рамади. Но Кери не хранеше илюзии. Двамата с Ромео си нямаха доверие. Той можеше да се отърве от мобилния телефон и да се освободи от примката във всеки един миг, в който пожелаеше. Единственото нещо, с което го държеше, бе заплахата срещу семейството му.

— Заплашваме милостиво да убием семейството му — обясни тя на Върджил и Демпси. Ромео бе напълно ненадежден, но все пак те бяха толкова близо. Само преди минута тя буквално бе докоснала Абу Убайда. Замисли се за Дима и Рана и призна пред себе си колко силно желае смъртта му. И тази на Абу Назир.

Фалах, последван от Уалид, влезе в склада.

— Не се бави много — разпореди Фалах и си тръгна.

— Имаш ли парите? — попита Уалид. Тя му ги показа в найлоновия плик.

— От „Танзим“ приеха ли историята за амнистия като достоверна?

— Казах на братята си, че тъй като не успяха да изтръгнат никаква истинска информация, каквото и да правеха с мен, те така и не разбраха кого са заловили. За неверниците аз съм бил просто още един сунитски затворник. Освободиха ме, без да узнаят нищо. — Той помръдна с глава. Неговият нервен тик.

— И те повярваха?

— Новината за Ал-Уалики и амнистията беше показана по телевизията. Изглеждаше приемливо.

— Разкажи ми за Абу Убайда. Той в Рамади ли е? — Тя го изпитваше, без да разкрие, че е видяла човека.

— Той е тук, но може да си тръгне много скоро — отвърна Уалид и се огледа, сякаш някой можеше да ги чуе.

— А Абу Назир?

— Никой не знае. Някой казват, че е тук. Други казват, че е в Хадита. — Той помръдна с глава. — Или Фалуджа. Никой не го е виждал. Той е джин. — И отново помръдна с глава и извърна поглед. Нещо в начина, по който го направи, я накара да предположи, че той крие нещо или бе направил грешка.

— „А отклонилите се — те са горивото за Ада“ — изрецитира тя от Корана, от сура за джиновете [23] 72-а глава (сура) от Корана, известна още като Сура ал-Джин. — Бел. прев. .

Той се втренчи в нея.

— Значи познаваш Светия Коран — изуми се той, сякаш нещо напълно ново бе добавено към уравнението. — И при това си жена.

— Само както една жена знае подобни неща — отвърна тя, за да удовлетвори егото му. — Има нещо друго. Какво не ми казваш?

Той ѝ даде знак да се доближи.

— Абу Убайда действа по-самостоятелно. Има хора, които казват, че Абу Назир вече не командва. Абу Убайда е тук, в Рамади, където е битката. Колкото до Абу Назир, кой би могъл да каже? — Той сви рамене. — Някои хора от „Танзим“ избират на чия страна да застанат.

— Ти избрал ли си?

— Все още не. Но може да се стигне до това. — Той помръдна с глава. — Абу Убайда не ми вярва. Той няма доверие на никого. А всеки, на когото няма доверие, бива убит.

— Освен ако някой друг не го убие преди това — каза Кери. За миг нито един от двамата не каза нищо. Тя чуваше тракането на плочките от домино и усещаше миризмата на тютюна с аромат на ябълка от наргилетата, носеща се откъм чайната. — Трябва да знам време и място, където той ще бъде. Можеш ли да ми кажеш?

— Не — Той се наведе толкова близко, че почти можеше да я целуне. — Има нещо. Но преди да говоря, трябва да знам, че семейството ми ще е в безопасност.

— Не мога да гарантирам това в Рамади. Дори и в зелената зона. Знаеш това.

— Трябва да знам, че синът ми ще е в безопасност.

— Ако нещо се случи, иншаллах, ще направя всичко по силите си. Ако искаш, можем да ги отведем в Америка. Фара и Габир ще са в безопасност — предложи тя.

— Не в Америка. В Америка има само неверници. В Сирия… но с пари. — Той помръдна с глава. Сега тя разбра. Той ѝ казваше, че не очаква да оцелее. Той обявяваше пред нея своето завещание.

— Колко пари? — попита Кери.

— Сто хиляди американски долара.

— Само ако това, което ми кажеш, си заслужава — отсече тя. — И само ако те са в опасност. — Тя си пое въздух. — Иншаллах. С Божията воля.

Той отново помръдна с глава. Кери си спомни, че веднъж Сол ѝ бе казал: „Недей да насилваш нещата. Когато вербуваният е готов да си свали гащите, трябва да изчакаш той да осъзнае, че няма много възможности. Той трябва да убеди самия себе си. Просто изчакай. Дори и цяла нощ, ако се налага“. Тя зачака.