Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

— Знам. Но ги вземам от години без никакви проблеми — каза тя, докато си мислеше „Просто ми ги дай, по дяволите“. Сърцето ѝ блъскаше със страшна скорост — улицата вече се превръщаше в лабиринт от движещи се петна и ако не глътнеше едно хапче скоро, не знаеше какво щеше да направи. Щеше да убие копелето.

— Няма да приемам повече стари рецепти, мадмоазел. Следващия път ще настоявам — каза аптекарят.

— Разбирам, асайд. Благодаря ви много. — Мислеше си: „Какво иска той, свирка ли? Моля те, просто ми ги дай“.

— Лека нощ, мадмоазел — рече аптекарят и ѝ подаде хапчетата в малко найлоново пликче.

— Чао — отвърна тя, без да поглежда назад, като се запъти към вратата. Отби се в кварталната бакалница, бакал, само през няколко врати по-надолу, докато аптекарят спускаше кепенците за през нощта, купи си бутилка вода и изпи едно хапче. Погледна часовника си. Беше малко след девет. Нощният град се събуждаше. Улиците бяха задръстени от трафика, звучаха шумни клаксони.

Въпросът сега бе дали може да открие Мариел. Третата жена.

Адресът на Мариел Хилал, който взе от фотографа Абу Мурад, бе на „Рю Map Юсеф“ в „Бурж Хамуд“, арменския квартал. Намираше се в шестетажна сграда на изпълнена с хора улица само на няколко пресечки от зданието на общината. Имаше кебап ресторант за бързо хранене на приземния етаж, а входната врата на сградата бе точно до него. Някой бе окачил арменско знаме в червено, синьо и жълто над улицата. Кери използва кредитна карта, която пъхна между бравата на вратата и страничната част на касата, за да отключи входа на блока.

Докато се качваше нагоре по стълбите — нямаше асансьор, — долови миризмата на печен кебап от ресторанта. Коридорът бе тъмен и нямаше стълбищен автомат. Тя откри апартамента и включи мобилния си телефон, за да види името, изписано на ръка на арабски върху късче тиксо, залепено на касата на вратата. Не бе „Хилал“ или нещо подобно. Тя се вслуша в шума, идващ от вратата. Някой гледаше телевизия. Стори ѝ се, че е популярното шоу за красивата журналистка, която води бракоразводно дело. Тя почука. Не последва отговор. След минута почука отново и вратата се отвори.

Слаба жена с изрусени кичури, облечена в дънки и червена тениска на клуб „В018“ [16] „В018“ е прочут екстравагантен нощен клуб в Бейрут. — Бел. прев. , над четиридесетгодишна, отвори вратата.

— Айуа, какво има? — попита тя на арабски.

— Търся Мариел — отвърна Кери.

— Не знам за какво говорите. Тук няма Мариел — каза жената.

— Моля ви, мадам. Аз съм ѝ приятелка, а също и на Дима Хамдан. Трябва да я видя. Спешно е.

— Казах ви. Няма такъв човек — заяви жената.

— Това Кинда ли е? — попита Кери, като имаше предвид телевизионното предаване. — Харесвам това шоу.

Жената кимна.

— Добро е — призна тя и понечи да затвори вратата. — Съжалявам, не мога да ви помогна.

— Почакайте! Можете ли поне да ѝ предадете съобщение? Животът ѝ е в опасност — каза Кери и пристъпи прага, за да не може жената да затвори вратата.

— Която и да сте — махайте се! Не познавам никаква Мариел Хилал! — отсече жената.

Кери я погледна. „Хванах те“, каза си тя и се замисли: слава Богу, че си беше взела лекарствата, иначе нямаше да го усети.

— Откъде знаете, че фамилията ѝ е Хилал? Не съм го споменавала — рече тя.

Жената стоеше там, лицето ѝ се сви в гримаса. Оглеждаше се наоколо, сякаш търсеше оръжие.

— Ако не си тръгнете, ще се обадя в полицията — заплаши тя.

— Направете го. — Кери скръсти ръце. — Вие криете нещо. Мисля, че и двете знаем, че последното нещо, което искате, е да дойде полицията.

Жената се поколеба, излезе в коридора, за да се увери, че Кери е сама, след което я пусна да влезе. Стояха неловко във фоайето — и след миг жената я въведе във всекидневната.

— Откъде познавате Мариел? — попита жената и се обърна, за да застане срещу Кери.

— Познавам Рана и Дима — отвърна Кери.

— Откъде познавате Дима?

— От „Ле Грей“ и модния фотограф Франсоа Абу Мурад… и от други места.

Жената стоеше там и мозъкът ѝ работеше бързо.

— Казахте, че животът на Мариел е в опасност. Какво имахте предвид?

— Знаете точно какво имам предвид, иначе нямаше да се опитвате да я предпазите. Трябва да говоря с нея. — Тя реши да рискува. — Дима е мъртва, мадам.

Жената я изгледа шокирано.

— Мъртва? Какви ги приказвате?

— Трябва да говоря с Мариел. Невероятно спешно е.

— Вие сте американка, нали? — попита жената и я огледа.