Джеффри Дивер - И няколко червени рози

Тя веднага позвъни на баща си. Отговори й гласовата поща. Беше го изключил, разбира се, нали се намираше в болницата.

Дали някой я беше нападнал?

Или се е опитала да се самоубие?

Данс натисна газта, обзета от тревожни мисли. Ако Еди беше направила опит за самоубийство, значи е знаела, че Робърт Харпър разполага със солидни доказателства срещу нея и е безполезно да ги оборва.

Тоест — наистина е извършила евтаназията. Данс си спомни коментара на майка си, разкрил, че е наясно с присъствалите в интензивното отделение през нощта, когато бе умрял Хуан Милър.

В крилото имаше няколко сестри. Но никой друг. Роднините му си бяха отишли. И нямаше посетители…

Профуча през Салинас, край летището и „Лагуна Сека“. След двайсет минути стигна паркинга на болницата. Спирачките изскърцаха зловещо. Данс изскочи и се спусна към входа. Шмугна се през двойната врата, още преди крилата да са се разтворили напълно.

Разтревоженият служител на рецепцията заекна:

— Катрин, да не би…

— Къде е майка? — задъхано попита тя.

— Долу е и…

Тя вече летеше натам. „Долу“ означаваше само едно — интензивното отделение. По ирония на съдбата същото място, където Хуан Милър намери смъртта си. Щом беше там, Еди Данс поне беше жива.

Данс блъсна вратата и забърза към интензивното. Пътьом хвърли поглед към кафенето.

Задъхана, със свито сърце, забеляза четирима души, седнали край масата на чаша кафе — директорът на болницата, шефът на охраната Хенри Баском, бащата й и… Еди Данс. Разговаряха оживено и прелистваха документите върху масата.

Стюарт вдигна поглед, усмихна се и поклати глава. „Свършваме след минута-две“, разтълкува Данс жеста му. Майка й също я видя, но с безизразно лице се заслуша пак в думите на директора на болницата.

— Здрасти — долетя мъжки глас откъм коридора.

Обърна се и изненадано примигна — зад нея стоеше Майкъл О’Нийл.

— Какво става, Майкъл? — отрони Данс.

— Не получи ли съобщението? — учуди се той.

— Само от татко. Че са тук.

— Не исках да те притеснявам на местопрестъплението — сбърчи чело О’Нийл. — Обадих се на Овърби и му обясних. Обеща да ти предаде, щом се освободиш.

Аха. Е, за това поне нямаше как да обвини разсеяния си началник; толкова бързаше към съда, че пропусна да му докладва, че са приключили с Чилтън.

— Разбрах, че в Холистър е минало гладко.

— Да, всички са невредими. Чилтън е в ареста. Травис се отърва с бинтована глава. — Но в момента случаят с кръстовете никак не я вълнуваше. Кимна към кафенето: — Какво става, Майкъл?

— Оттеглиха обвиненията срещу майка ти.

— Какво?!

О’Нийл се поколеба, погледна я почти страхливо.

— Не ти казах, Катрин. Не биваше.

— Не ми каза какво?

— За случая, по който работех.

Другият случай…

— Нямаше нищо общо с индонезийския контейнер. Заех се с независимо разследване на случая с майка ти. Обясних на шерифа. По-точно настоях. Той се съгласи. Единственият ни шанс беше да спрем Харпър още сега. Ако се стигнеше до присъда… знаеш колко трудно се обжалва.

— Не ми каза нито дума…

— Такъв беше планът. Не биваше да споменавам нищо пред теб, за да мога да свидетелствам, че не си била запозната. Иначе щяха да ни погнат за конфликт на интереси. Дори родителите ти не бяха информирани. Разговарях с тях за случая, но неформално. Нищо не заподозряха.

— Майкъл… — В очите й напираха сълзи. Тя стисна ръката му и погледите им се срещнаха — кафяво и зелено.

— Бях убеден, че е невинна — каза той. — Еди да убие някого? Ха! Нали забеляза, че напоследък общувам с теб чрез имейли и съобщения?

— Да.

— Не исках да те лъжа. Знаех, че веднага ще разбереш.

Данс си спомни колко уклончиво й отговаряше за случая с контейнера. Ако го беше разпитвала като заподозрян, наистина щеше да го разкрие.

— Но кой е убил Хуан?

— Даниел Пел.

— Пел? — прошепна удивено тя. Лидерът на секта, при чието бягство бе пострадал тежко Хуан Милър.

О’Нийл уточни, че Пел не го е извършил лично. Накарал партньорката си — жената, за която Данс се сети онзи ден, докато караше децата към мотела на родителите си.

— Знаела е, че си заплаха, Катрин. Искала е да те спре.

— Как я заподозря?

— На принципа на елиминацията — обясни той. — Бях сигурен, че майка ти е невинна. Знаех, че не е и Хулио Милър — имаше алиби за цялата нощ. Родителите му също не са идвали в болницата, нито колеги на Хуан. Зачудих се кой има мотив да хвърли вината върху майка ти. Сетих се за Пел. Ти отговаряше за издирването му и бързо затваряше обръча. Арестът е щял да те разсее, дори да те принуди да се оттеглиш от случая. Нямало е как да го извърши сам, затова е използвал партньорката си.