Джеффри Дивер - И няколко червени рози

Данс захвърли телефона обратно на седалката.

Пред къщата преброи половин дузина полицейски коли. И две линейки.

Шерифът на област Сан Бенито, с когото често работеха, я видя и й помаха да приближи. Няколко полицаи се отдръпнаха и тя паркира на полянката до шерифа.

Травис Бригам лежеше с покрито лице.

Данс натисна спирачката, слезе от колата и бързо се отправи към момчето. Забеляза босите крака, бледата кожа и белезите по прасците от веригата.

— Травис — промълви тихо.

Момчето подскочи, сякаш го събуждат от дълбок сън.

Махна влажната кърпа и торбата с лед от лицето си. Примигна и се взря в нея.

— О… ммм… агент… Май не си спомням името ви.

— Данс.

— Съжалявам — искрено се притесни.

— Няма проблем.

Катрин Данс едва удържа сълзите.

Лекарят обясни, че момчето ще се оправи.

Най-лошото му нараняване — всъщност единственото сериозно — бе от удара в полицата над камината в дневната на Чилтън, когато отрядът за бързо реагиране от Сан Бенито нахлу в къщата.

Екипът наблюдавал къщата в очакване на Данс, но командирът забелязал през прозореца, че Травис влиза в дневната с пистолет. Джеймс Чилтън също извадил оръжие. Изведнъж момчето насочило дулото към себе си.

Командирът заповядал на полицаите да действат. Хвърлили димни гранати в помещението, които се взривили със силна експлозия и съборили Чилтън на пода, а момчето се блъснало в ръба на полицата над камината. Отрядът се втурнал вътре и обезоръжил и двамата. Закопчали Чилтън и го издърпали навън; после отвели Доналд Хокън и съпругата му на сигурно място и извикали медицински екип за Травис.

— Къде е Чилтън? — попита Данс.

— Ей там! — посочи шерифът една от полицейските коли. Блогърът седеше вътре с наведена глава.

Щеше да си поговори с него по-късно.

Вгледа се в нисана на Чилтън. Вратите бяха отворени. Специалистите бяха извадили всичко — най-забележителната находка бяха последният кръст и букет повехнали червени рози. Чилтън явно е възнамерявал да ги остави наблизо, след като убие семейство Хокън. До колата беше и велосипедът на Травис, а в чист найлонов плик — сивото яке с качулка, което Чилтън бе откраднал и носил, за да заблуди очевидците.

— А как са семейство Хокън? — попита Данс парамедиците.

— Потресени, понатъртени, но ще се оправят. На верандата са.

— Добре ли си? — обърна се Данс към Травис.

— Предполагам — отвърна той.

Ама че глупав въпрос му зададе! Как да е добре след отвличането и след като Чилтън му е наредил да убие Доналд Хокън и съпругата му.

Явно бе предпочел смъртта.

— Родителите ти ще дойдат скоро — каза му.

— Така ли? — предпазливо попита Травис.

— Много се притесняват за теб.

Той кимна, но лицето му изразяваше съмнение.

— Майка ти се разплака от щастие, когато й съобщих.

Вярно беше. Но нямаше представа как е реагирал баща му.

Един полицай донесе на Травис бутилка.

— Благодаря — каза момчето и жадно изгълта колата. Очевидно се поправяше добре въпреки пленничеството. Лекарят беше прегледал раните по глезените му. Трябваше само да ги намажат с антибиотик и да ги превържат. Данс осъзна, че охлузванията са от веригата. Обзе я ярост. Изпепели с поглед Чилтън, когото прехвърляха в кола на монтерейското шерифство. Блогърът обаче не вдигна очи.

— Какво спортуваш? — попита полицаят, донесъл колата. Опитваше се да разсее Травис.

— Предимно играя.

— Точно това имах предвид — обясни полицаят и отдаде уклончивия отговор на момчето на временната загуба на слух от експлозиите. Повиши тон: — Коя ти е любима? Футбол, баскетбол, бейзбол?

Момчето примижа срещу младежа в синя униформа.

— Е, всичките ги играя по малко.

— Така се поддържа форма.

Полицаят не разбираше, че спортният екип включва само джойстик, а игрището е с диагонал едва четирийсет сантиметра.

— Но не започвай с пълна пара. Мускулите ти сигурно са отслабнали. Намери си треньор.

— Добре.

Разнебитен стар нисан с олющена червена броня забръмча по пътя. Спря пред къщата и отвътре излязоха семейство Бригам. С обляно в сълзи лице Соня се втурна през тревата и прегърна сина си.

— Мамо!

Приближи и баща му. Спря до тях с мрачно лице и изгледа момчето от главата до петите.

— Отслабнал си. Побледнял. Боли ли те нещо?

— Ще се оправи — каза парамедикът.

— Как е Сами? — попита Травис.

— При баба ти е. Малко е изнервен, но е добре.

— Намери го и го спаси — все така мрачно се обърна бащата към Данс.