Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Усети присъствието на Тоши зад гърба си, миг по-късно и ръката му върху рамото си. Накъде ли ще го насочи? Всъщност едва ли щяха да ходят другаде. Беше ясно, че ще се сблъска с „кюжутцу“. Вече успя да научи няколко важни подробности за характера на Комото и това означаваше сериозен напредък. Даде си сметка, че ако в този момент елиминира Тоши, вратата към този мъж ще бъде окончателно затворена. А това не можеше да си позволи…

Отведоха го в далечния край на градината. Мишената „марумоно“ леко се полюшваше от клоните на японския кедър.

— Знаеш какво да правиш — промърмори Комото. Гласът му прозвуча призрачно, сякаш беше рожба на самата нощ.

Джейк усети въжето около китките си. Тоши го пристегна толкова здраво, че лицето му се разкриви в неволна гримаса. После беше обърнат с лице към далечния край на градината. Там, където търпеливо го очакваха лъковете и стрелите.

Тоши беше прибрал револвера, в ръцете му имаше здраво въже. Привърза с него тялото на Джейк за дървото, „марумоно“ остана между него и мястото за стрелба.

Чучелото се поклащаше точно пред очите на Джейк и му пречеше да вижда.

— Лъжата е престъпление, което се наказва — долетя приглушеният глас на Комото. — Такива престъпления са и насилственото проникване в чужд дом, нападението срещу член на клана… Якудза сами решават своите проблеми.

— Оябун…

— Нито звук, итеки! — изръмжа Комото с глас, натежал от презрение. — Ти беше предупреден, но не обърна внимание на това, което ти се каза. Не се учудвам, такива са всички варвари. Сега ще си получиш наказанието.

Джейк усети как Комото се отдалечава, но Тоши остана на крачка встрани от дървото. Ръката му се протегна и разлюля „марумоно“ пред лицето му.

Нощта беше мъртвешки тиха. Чучелото леко се поклащаше. Наляво, надясно. Наляво, надясно… Джейк изпита чувството, че отново е в Чун Чау, нагазил до кръста във водите на Южнокитайско море. Мъглата е гъста, той отчаяно вика Фо Саан…

После до слуха му достигна острият звън на обтегната тетива, стрелата се понесе към целта си със смразяващо сърцето бръмчене.

Първият изстрел на оябуна беше точен. Чучелото потръпна като живо, после продължи да се поклаща пред лицето на Джейк.

Дейвид Ох пъхна ключа в ключалката, бутна вратата и влезе. Апартаментът на Джейк и Мариана се намираше на Мид Левълс — един от хонконгските острови.

В застоялия въздух се долавяше миризмата на отдавна приготвени гозби и парфюма на Мариана. Мебелите бяха покрити с тънък слой прах. Нощта вече влизаше в правата си, през прозореца се виждаха светлините на пристанището, тромави джонки бавно се полюшваха към брега. На фона на последните остатъци дневна светлина платната им изглеждаха черни. Време за вечеря.

Дейвид Ох тръгна бавно из стаите. Не знаеше какво търси. Може би очакваше да забележи нещо необичайно, нещо, което да му даде обяснение за внезапното пътуване на Мариана и още по-внезапното изчезване на Джейк. Беше сигурен, че Джейк не е споделял нищо с жена си, какво ли би могла да знае тя? Какво би могла да разкрие на Ничиреншу? Нищо. Но стомахът на Дейвид Ох продължаваше да се гърчи, в устата си усещаше металния вкус на страха. Имаше чувството, че цяла сутрин е пил кръв. Горещо се надяваше, че Джейк не е извършил глупостта да замине за Япония.

Надникна в банята, не откри нищо и се насочи към кухнята. През прозореца се виждаше алеята, която водеше към гаражите. Покритият с петролни петна бетон изглеждаше необичайно грозен на фона на панорамата на острова, полускрита от мъгла. Отвъд пристанището и тъмната ивица вода блестеше Колуун — истински скъпоценен камък, изплувал от дълбините на Южнокитайско море.

Обърна гръб на гледката и насочи вниманието си към вътрешността на апартамента. В умивалника имаше неизмити чаши и чинии, на масата се виждаха остатъци от храна, до които беше изправена полупълна чаша с вино. Дейвид Ох протегна ръка, внимателно стисна столчето и я поднесе към носа си. Червено вино, напълно сухо. Значи чашата принадлежи на Мариана. Джейк би предпочел саке.

Заминала е много набързо, помисли си той. Това не е в стила й — обикновено тя беше прибрана и отлично организирана жена. Никога не би оставила мръсни чинии в умивалника. Но сега го беше направила. Приведе се и огледа посудата. Тук остатъците от храна не бяха толкова изсъхнали. Попипа ги с пръст и го вдигна на светлината. Да, тази храна е значително по-прясна. Което означава, че тук някой се е хранил след Мариана. Но кой? Не е бил Джейк, тъй като по това време е бил вече в Токио.