Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

След няколко минути на пълна неподвижност Хигира започна да проявява видими признаци на смущение. Кисан знаеше, че Ничиреншу прибягва до подобна тактика и когато играе „го“… Изчаква смущението на противника, после със серия светкавични действия пробива защитата му и постига бърза победа…

Тънките устни на Ничиреншу се разтегнаха в усмивка едва когато по челото на Хигира избиха ситни капчици пот и лицето му, надупчено от белезите на шарката, вече съвсем заприлича на релефна карта…

Ръката му потъна в гънките на черното кимоно и се появи обратно със златен ключ. Пъхна го в ключалката, умело прикрита между дъските на пода, отмести татамито и бръкна в открилата се дупка. Извади плетена кошница с размер на кутия за дамска шапка и я постави точно върху изгравирания „камон“ на Кисан на масата.

— Това какво е? — объркано попита Хигира. Вместо отговор Ничиреншу повдигна капачето на кошницата и я постави в краката му.

— Какво има вътре, моля? — смотолеви с пресъхнала уста Хигира.

Ничиреншу запретна ръкава на кимоното си и бръкна в кошницата. Когато извади ръката си, езикът на Хигира цъкна в небцето му.

— Уф! — възкликна той така, сякаш беше получил тежък удар в слънчевия сплит. Пред очите му се поклащаше отрязана човешка глава, от която все още капеше кръв.

— Амида! Това е Шизуки-сан!

— Да, вашият съперник в отдела — меко отвърна Ничиреншу. — Нали искахте да сте сигурен, че ще получите повишение? — говореше високо и леко напевно като китаец.

— Да, но… — главата леко се поклащаше и Хигира усети как стомахът му се свива на топка. Очите му не можеха да се отделят от ужасната гледка, имаше чувството, че пред него се вее окървавено знаме. Гласът му потрепна, думите излетяха от устата му неясно, като след тежко пиянство: — Аз… Не исках да… Нямах никаква представа, че…

— Шизуки-сан беше фаворитът във вашата служба — отвърна Ничиреншу. Пискливият му глас подчертаваше още повече гротескната сцена: — Той беше готвен за зет на вашия шеф Танаба-сан. И това щеше да реши както неговата съдба, така и вашата… Тревогата ви е била напълно основателна, Хигира-сан. Този брак щеше да го постави в далеч по-изгодна позиция от вас…

— Обърнахте се към когото трябва и проблемът ви е решен — намеси се Кисан.

— Но това!… — Хигира имаше чувството, че сънува кошмар. Не смееше да се зарадва, едва сега осъзнал каква услуга е поискал от хората срещу себе си.

— След десет дни вече, щеше да е късно — добави Ничиреншу. — Шизуки-сан щеше да е част от семейството на Танаба-сан и следователно недосегаем.

— Сам разбирате, че друга алтернатива нямаше — вметна Кисан и внимателно се взря в госта си: — Хигира-сан?

— Да, да… — Хигира направи огромни усилия да се измъкне от черната пропаст на отчаянието. Сетивата му тръпнеха от докосването на злото, но вече беше късно. Сам беше дошъл да търси помощта на тези хора, заслепен от амбиция и алчност. И сега ще трябва да понесе последиците.

Даваше си сметка, че е пристъпил невидима черта и животът му вече никога няма да е същият, независимо дали това му харесва, или не. Домашният уют и спокойствието се превърнаха в мираж. Сега вече ще трябва да живее по законите, диктувани от амбицията и алчността. Затвори за миг очи, за да осъзнае дълбоката промяна в своята карма. Сякаш с този физически акт искаше да възвърне поне част от самообладанието си.

— Сега вече нищо не заплашва вашата кариера — доволно промърмори Кисан. Ничиреншу се беше справил отлично с предварителното проучване на Хигира. В случай че не беше дошъл да търси помощта им, те бяха готови с алтернативен план. Поредица от дребни случки и събития несъмнено щяха да го принудят да се появи тук… Но по този начин нещата се развиха далеч по-лесно…

— След няколко години хроничното заболяване на Танаба-сан ще вземе връх, независимо от желязната му воля… — продължи той. — И той ще бъде принуден да се оттегли… — в усмивката му имаше нещо лукаво. — Тогава вече ще имаме истински повод за празнуване! Директорът на полицията Хигира! Как ви звучи това, приятелю? — главата му одобрително се поклати: — Ние сме много доволни от вас… Вече сте част от нашето семейство и ние ще се грижим за вас.

Трите чаени чашки се повдигнаха едновременно. Отпиха по една глътка, после на вратата дискретно се почука. Ничиреншу се надигна и пристъпи към фузумата зад гърба на Кисан. Плъзна я встрани и застина на място, сякаш потънал в съзерцание на изящно и загадъчно произведение на изкуството.