Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

За разлика от него Донован изглеждаше отлично — тънък и здрав. Беше облечен в бял памучен панталон, фино поло от „Ралф Лаурен“ и меки мокасини от скъпа кожа. Това е то, въздъхна Ундерман. Охолният живот в Лос Анджелис винаги ще си личи… Не можеше да обвинява колегата си за този живот, просто така му е било писано. Но той самият не желаеше да се доближи до него, отказвайки му дори уроците по тенис, които Донован съвсем безкористно му беше предложил. Тенис. Господи!

— Къде са другите от екипа? — попита Ундерман.

— Ела да се поразходим — отвърна Донован и махна с ръка към розовата градина.

Закрачиха бавно по тесните пътечки, сред буйно цъфтящите храсти и жуженето на пчели. Ароматът на цветята беше толкова силен, че Ундерман усети гъдел в ноздрите си. Цветовете бяха прекрасни.

В дъното имаше красив алпинеум. Донован пое по едва забележимата пътечка между белите камъни и спря едва когато наближи върха. Около него блестяха наситенозелени храсти.

— Антъни е в Държавния департамент — промърмори той. — Поканен е на обяд в „Златния лъв“, лично от държавния секретар…

— В това време? — направи гримаса Ундерман.

— Да — усмихна се Донован. — За мен също не е подходящо, да не говорим как ще се отрази френската кухня на холестерола на Антъни. За съжаление той няма друг избор, тъй като това е любимият ресторант на държавния секретар. Предполагам, че обича да се показва на подобни места. А Антъни е проявил благоразумието да приеме поканата, особено след като стана ясно колко бесни са дипломатите от самодейността на Джейк Мейрък…

Спряха се пред зелен храст, подрязан във формата на див звяр. Ундерман и друг път го беше виждал, но така и не разбра какъв точно е този звяр. Отпусна се на каменната пейка до него, извади кърпа и избърса потното си лице.

— Уф, радвам се, че сме извън града!

— Тази среща е изцяло по моя идея — подхвърли Донован.

— Имаш предвид среща само между нас двамата? — вдигна глава Ундерман.

— Споделих я с Антъни, малко преди да тръгне за обяда — кимна Донован и се отпусна до него. — Той я възприе напълно.

— Айсбергът?

— Айсбергът — кимна Донован и прокара пръсти сред гъстата си руса коса. Ундерман неволно се сети за старите телевизионни реклами за цигари. С тези широки рамене и още по-широка усмивка Донован би могъл да направи куп пари, рекламирайки диетична сода или нещо подобно, въздъхна в себе си той. Рекламодателите никога няма да се откажат от типично американското му излъчване…

Всеки от нас си има причина за постъпване в Агенцията, рече си Ундерман. Каква ли е причината на Донован?

— След смъртта на Столингс айсбергът опасно се насочи към сърцето на Агенцията — започна Донован. — Аз съм дълбоко разтревожен, Антъни също… Изправен пред проблеми относно сигурността на Агенцията, той дори забрави собствената си сигурност…

— Какво искаш да кажеш? — вдигна вежди Ундерман. — Нима крайната цел на този айсберг е отстраняването на Антъни Беридиън?

Очите на Донован бяха леденосини. — А ти можеш ли да откриеш по-ефективен начин за парализиране на Агенцията?

— Не, това е изключено! — тръсна глава Ундерман. — Рискът е прекалено голям, а ефектът от подобна акция със сигурност ще бъде краткотраен.

— Искаш ли да продължим разходката си, Хенри? — надигна се Донован. — Напоследък ми е трудно да стоя на едно място…

Тръгнаха сред старите скулптурни групи, Ундерман внимателно наблюдаваше колегата си.

— Жегата няма нищо общо е внезапното ти решение да промениш мястото на срещата, нали? — попита той.

— Страхувам се, че е така.

Завиха наляво и скоро пред очите им се появиха полегатите хълмове на Вирджиния. Страната на конете, натъжи се Ундерман, спомнил си за Столингс. Тъкмо бяха постигнали споразумението си… Ундерман щеше да го учи как да използва компютърните терминали на Агенцията, а в замяна на това Столингс му обеща да го научи да язди… Миналата седмица дори му преподаде първия урок: как да се качи на коня, без да припадне от страх… Сега вече жребецът на Столингс никога няма да бъде пришпорван по начина, на който беше свикнал.

— От данните на компютъра става ясно, че съществуват известни нарушения в правилата за сигурност.

— От кого?

— Все още не знаем това. Но няколко програми са били активирани от неоторизирани лица.

— Докъде са проникнали?

— Върху това също работим…

Ундерман отправи поглед към тревистите хълмове, които бяха събуждали радост и чувство за свобода в сърцето на Столингс. Какво ли е това чувство, запита се той. Реши още тази седмица да се отбие в Кинотеатъра и да поиска уроци по езда от някой жокей.