Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Няма значение — отвърна Блис и пристъпи в каютата кабинет. — Хапнах си чудесно с „а-ма“… — беше свикнала да се обръща към първата дъщеря на Тцун с почтителното „мамо“.

— Носиш ми новини — констатира той и сипа по два пръста уиски в чистите чаши, които измъкна от някакво чекмедже.

— Джейк Мейрък е в Япония.

— Аха! — рязко се извърна той, на лицето му изплува доволна усмивка. — Значи успяхме да го задвижим! — Чукна чашата си в нейната: — За успеха на Мейрък!

— Имам странно усещане — промърмори Блис. — Сякаш ние двамата манипулираме неговия „джос“…

— Каква необичайна мисъл, Боу-сек! Ти знаеш не по-зле от мен, че „джос“ не се манипулира от хората. Той е част от вътрешните сили на природата.

В очите й имаше страх.

— Може би… Може би сега ще ми кажеш защо ме накара да го изпратя в Япония.

Лицето му потъмня.

— Ти си инструмент на „юн-хюн“… — тази дума означава пръстен или кръг. — Обичам те като собствено дете, но едновременно с това си нещо много специално за мен. Защото те доведоха, за да бъдеш отгледана и обучавана. Ти си това, което моите деца никога не могат да бъдат. Те ме виждат такъв, какъвто трябва да бъда. Само ти знаеш какъв съм в действителност.

Очите му мрачно проблеснаха:

— Нищо не трябва да променя „юн-хюн“! — плъзна поглед към календара на бюрото си и рязко смени темата: — Ничиреншу без съмнение вече е открил своята част от „фу“… — помисли малко, после добави:

— Не те излъгах… Той наистина беше изпратен там, за да получи „фу“…

— Но защо? Какво е значението на „фу“ в съвременния свят?

— То означава власт. Отдавна установена и всемогъща власт.

— Върху какво?

— Това не мога да кажа. Може би отговорът на този въпрос ще ни се разкрие по-късно.

Настъпи кратко мълчание. Блис сведе глава над дланите си, сякаш така мислеше по-добре. После вдигна поглед към лицето му:

— Татко, кой още е включен в „юн-хюн“?

За миг й се стори, че ще избухне, но той само я изгледа и се отпусна на стола.

— Какво става с този свят? — промърмори. — Никой от семейството ми не би посмял да зададе подобен въпрос, но ти го правиш… Ти, една жена! — главата му учудено се поклати.

— Не исках да те разгневя, татко — промълви тя, пристъпи крачка напред и се отпусна на колене пред него.

— Недей, дъще — промърмори той. — Недей… — дълбоко в душата му нахлу топлина, събудена от синовното й покорство. То беше нож с две остриета топлината на нейната всеотдайност съжителстваше с независимостта на духа, която беше част от нейното обучение.

— Някои неща не можеш да знаеш, въпреки че си част от „юн-хюн“ — промърмори той.

— Защо? Джейк положително ще започне да задава въпроси. Колкото по-дълго сме заедно, толкова повече ще са те. Нима няма да е по-добре, ако имам готови отговори?

Той остана неподвижен, сякаш изобщо не беше чул думите й. После бавно се раздвижи.

— За момента е по-добре Джейк да знае малко. Това е най-трудната част от задачата ти. Но тя трябва да бъде изпълнена без повече въпроси.

— Ти ме познаваш добре, Боу-сек. Далеч по-добре от децата ми, дори от жена ми. Аз съм човек на традициите. Ако човек обърне гръб на своето наследство, той губи всичко. А поддържането на традициите живи е единственият начин да се предпазим от унищожаването на своята култура. „Гуай лох“ вече успяха да ни отнемат много неща, въпреки това продължават да ни притискат. Те са ненаситни. Искат всичко!

Тцун-Трите клетви я погледна с изведнъж остарели очи. Прииска му се да я докосне, макар това да беше странно за китайците желание. Тя му беше много скъпа, сърцето му тръпнеше от обич. И тази обич, подобно на мъката му за Китай, понякога заплашваше да залее високите стени на търпението му. Ръцете му леко помръднаха върху облегалките на креслото.

— Никога не обръщай гръб на традициите — промърмори най-сетне той. — Ще бъдеш изкушена от деловите маниери на Златната планина (имаше предвид Америка), от изтънчеността на английското „общество“. Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че харесваш мъжете от Запада, техните бързи коли, тяхната философия. Ще откриеш, че мечтаеш да бъдеш приета от тях и вече си забравила родния край…

Блис почувства Тцун близо до себе си. При нормални обстоятелства това би я стоплило, но сега ясно усети напрежението и тревогата му.

— Ще направя всичко, което изисква от мен „юн-хюн“ — тихо прошепна тя.

Тцун-Трите клетви я погледна, опразни уискито в чашата си и въздъхна:

— Зная, Боу-сек… Зная.